* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше;
денем го Момчил ковеше,
нощем му конче обосява,
обосява конче, охромява.
Еленка пита Момчила:
- Момчиле, първо венчило,
всеки ден конче ти ковеш
с позлатени подкови,
с малъмени налове,
с посребрени капистри.
Нещичко ще те запитам,
правичко да ми отговориш,
де ходиш, либе, де скиташ
с твойто конче хранено,
хранено, невъзсядано?
Денем го, Момчиле, ти ковеш,
нощем ти конче обосява,
обосява, либе, охромява.
Де ходиш, либе, де скиташ?
Момчил Еленки думаше:
- Като ме питаш ще кажа.
Аз ходя, либе, аз скитам
в цар Костадинови палати.
Там съм, Еленке, залюбил
негова малка дъщеря,
Мара ми, бяла гъркиня,
любя я и ще я взема!
Еленка, булка хубава,
нея й се жалба дожаля,
че седна, писмо написа
и го на царя изпрати:
"Царьо ле, царьо честити,
да ти опустее царството,
царството и господарството,
дето не можеш да уловиш
Момчил ми, първо венчило!
Че той е, царю, залюбил
твойта най-малка дъщеря,
Мара ми, бяла гъркиня,
любел я и ще я вземел,
а мене иска да остави
да ходя клета вдовица
с мъжка рожба в ръце!"
Царя й с писмо отговори:
"Еленке, булка хубава,
не мога Момчила да уловя,
че му е конче бегато,
бегато и хвърковато!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014