* * *

Убийството на Момчил юнак

Е, Момчиле, Момчиле юначе!
Книга пише паша влахаина,
та а прати младе Момчилице,
да отрови Момчила юнака,
да залюби паша влахаина.
Книга пише млада Момчилица,
та а праща пашу влахаину:
"Я не можем Момчил да отровим.
Момчил има сестра Ефросия,
сестра готви ручок и вечери,
сестра готви, макя обиоди,
сестра служи, а макя му свети,
а я стоим, та отстрана гледам.
Я не смеем ни близу да прийдем,
а то нели Момчила да тровим!
Ти собери три иляди войска;
кога баде на ден, на Гюргевден,
изведи ги под мъглена гора!
Момчил ч' иде на гора, по лова,
да си лови шатки златокрилки;
там го чекай, оттам че си дойде."
Послуша а паша влахаина,
па си собра три иляди войска,
изведе ги на мъглена гора!
Кога бъде на ден, на Гюргевден,
рано рани млада Момчилица,
та запали свекя и борина,
та си влезна у нови яхъри,
та си справя Момчилова коня:
стегнала му дванайсе коланье,
очи му е с катран замазала,
крила му е с огън подпърлила,
сабля му е през камен търгнала.
Па си ойде, на Момчила вика:
- Я си стани, Момчиле юначе!
Дружина ти по гора ойдоха,
че налова шатки златокрилки,
а ти, юнак, още дома седиш!
Събуди се Момчил добър юнак,
па на любне потийо говори:
- Бог те убил, мое пръвно любне!
Да оти ме от сънок одвои,
я съм ошел по гори, на лова,
насреща ми до три люти змии;
две утепа, една ме изяде!
Па си стана Момчил, та си ойде,
па поведе осъм мили шури
и поведе дванайсе братанци.
Кога беше под мъглена гора,
там си найде той бели чадърье;
под ни седа три иляди войска
и при ни е паша Шишманина.
Проговори Момчил вреден юнак:
- Бог помагал, пашу Шишманине!
Не чудим се де си войска собрал,
нел се чудим ка я земя държи!
Проговори паша Шишманина:
- Дай Бог добро, незнайно юначе!
Я съм собрал войска на неволя;
снощи ми е книга допаднала,
прати ми я млада Момчилица,
та си чекам Момчила юнака -
де го найдем, тамо да го губим!
Засрами се Момчил, уплаши се -
коня кара - коня му не ходи,
сабля тегли - сабля му не реже!
Проговори Момчил добър юнак:
- Режи, сабльо, режи, делиманко!
Играй, коню, играй, пехливану!
Ти играеш, коню, без неволя,
сега нечеш, коню, на неволя,
ем си видиш младо де че гине!
Проговори коня пехливана:
- Таком Бога, Момчиле юначе!
Клето да е твое пръвно любне -
стегнало ми дванайсе коланье,
очи ми е с катран замазало,
крила ми е с огън подпърлило,
сабля ти е през камен търгнала,
та заспало мое клето сърце!
Я извади той златни маймузи,
удари ме тънки половини,
ега би се сърце разбунило,
ега би те, юнак, куртулисал!
Послушал го Момчил добър юнак,
та извади той златни маймузи,
удари го тънки половини.
Разбуди се коньско клето сърце,
разигра се коня пехливана,
ем играе, ем низ гора бега.
Право иде дома, на дворове
и води си осъм мили шури,
и води си дванайсе братанци.
Ама му са порти затворени,
затвори ги това пръвно любне;
и плете му сестра Ефросия -
лесица ю за дирек заплете,
та не може порти да отвори.
Провикна се Момчил добър юнак:
- Мила сестро, мила Ефросийо!
Я отвори той порти железни,
сега, сестро, брате че погине;
те, го гони паша Шишманина!
Ка изрече, двори забиколи,
погинаа осъм мили шури.
Проговори сестра Ефросия:
- Мило брате, Момчиле юначе!
Клето да е твое пръвно любне:
оплела е мои руси коси,
и леса е за дирек заплела!
Провикна се Момчил добър юнак:
- Мила сестро, мила Ефросийо!
Ти не жали твои руси коси,
нело жали твое мило брате!
Ка изрече, двори забиколи,
погинаа дванайсе братанци.
Сестра търгна нойна руса глава,
руси коси из глава изкърти,
диреци се низ темел нишнаа,
па прехвърли платно бубачерно,
прехвърли го през дувар високи;
три пъти го сестра прехвърлила,
три пъти го любне пресичала.
Примоли се Момчил добър юнак:
- Хвала, пашу, хвала, Шишманине!
Не губи ме, младо да не гиним,
нито вземай любне измамниче,
и тебе че, пашу, да измами,
да измами, младо че погинеш;
нело вземи сестра Ефросия:
да оная толко верна била!
И застана паша Шишманина.
И сестра е платно прехвърлила,
та е минал Момчил вреден юнак,
та отвори негови дворове,
та воведе три иляди войска,
и воведе паша Шишманина.
Натура ги у честни трапези.
Започея вино да си пия.
Проговори Момчил добър юнак:
- Таком Бога, паша Шишманине!
Ти да вземеш сестра Ефросия,
да стечете това мъжко дете,
ега би се юнак метнало като мене!
Сестра служи по честни трапези.
Ка издума Момчил добър юнак,
она не хте дума да му гази,
туку собу тая десна чижма,
десна чижма сестра Ефросия,
та а даде пашу Шишманину;
ако може чижма да обуе,
че да люби сестра Ефросия.
Он си пущи да десната нога,
па не може чижма да напуни;
кога спущи и левата нога,
тога се е чизма напунила,
са трапеза ничкум ми никнала.
Та извади сестра Ефросия,
та извади онай влашки ножи,
та погуби три иляди войска
и погуби паша Шишманина.
Тога станал Момчил добър юнак,
та си вана свое пръвно любне,
соблече го голо на кошулки,
намаза го лоя и катрана,
па го поби у църната земя.
Запали го от русата глава,
да му свети у честна трапеза!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014