* * *

Убийството на Момчил юнак

Вечер си Момчил конче подковя,
сутрин му конче обосява,
обосява, конче охромява.
Еленка на Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило
нещо ще те попитам
право да ми кажеш -
де ходиш, Момчиле,
с твойто конче хранено,
та вечер си конче подковяш,
сутрин ти конче обосява,
обосява конче охромява.
Момчил Еленка думаше:
- Като ме питаш Еленке,
право ще ти кажа:
Аз ходя, Еленке,
в Цариград далечни,
та любим, Еленке, та любим,
цар Костадинова щерка,
любим се, Еленке, любим се
и ще да се вземем.
Да знаеш кога, Еленке,
не си слушала, не си слушала,
кога не си гледала.
Много се Еленка разсърди,
грабна бела хартия,
ситно си писмо написа,
до царя, до везиря:
"Царю ле, царю честити,
опустело ти е царството,
царството и болярството,
кога не можеш
Момчила да си хванеш
с твойта щерка хубава!"
Че се царят много разсърди,
повика верни гавази
и на гавази думаше:
- Гавази, верни гавази,
я изкарайте бързи атове
и Момчила ми хванете,
и му глава отрежете!
Гавази изкараха бързи атове
и си Момчила подгониха.
Момчил из пътя бягаше,
до Еленкини порти стигаше,
Еленка порти заключила.
Момчил отвънка викаше:
- Стани ми, Еленке, отвори,
че ме гавази гонят
и ще ми главата отрежат!
Еленка отвътре се обажда:
- Къде си бил, Момчиле, досега,
там да вървиш и сега!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014