|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със посребрени подкови,
със позлатени махове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосяло,
обосяло конче, охромяло.
Еленка дума Момчилу:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще да те попитам,
правичко да ми обадиш -
де ходиш, холан, Момчиле,
със твойто конче хранено?
Вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосяло,
обосяло, охромяло,
де ходиш, холан, Момчиле?
Момчил Еленки думаше:
- Като ме питаш, Еленке ле,
Еленке, първо венчило,
да кажа, да те не лъжа.
Аз ходя, холан, Еленке,
в Цариград, града голяма,
там съм, Еленке, залюбил
цар Костадиновата щерка.
Любя я, Еленке, лъжа я,
любя я и ще я взема.
Пък тебе, Еленке, ще оставя,
ще оставя, ще те парясам,
да ходиш клета вдовица.
Хлебарово, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|