* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше -
четиртех крака за четири хиляди
с посребрени подкови.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охромява.
Еленка Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
че ти знаеш, холан, Момчиле,
на мене лъжа не бива.
Де ходиш, холан, Момчиле,
с твойто конче хранено,
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосява?
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, първо венчило,
като ме питаш, ще ти кажа
де ходя, холан, Еленке,
в Цариград града голяма,
там съм, Еленке, залюбил
цар Костадиновата дъщеря,
Мара ми бяла гъркиня,
любя я, Еленке, лъжа я,
любя я и ще си я взема,
пък тебе, Еленке, ще оставя,
ще те оставя, ще те парясам,
да ходиш клета вдовица
с мъжко дете на ръце.
Еленка й жално дожаля,
че грабна бяла хартия
и взема черно мастило,
че ситно писмо написа,
и го до царя изпрати,
до царя, до цар Костадина.
Царя си писмо получи,
получи и го прочете.
Писмо пише, съдържа:
"Царю ле, цар Костадине,
опустяло ти царството,
царството и господарството,
кога не можеш да уловиш
Момчил ми млад гидия,
че той е, царю, залюбил
твоята малка дъщеря -
Мара ми бяла гъркиня,
люби я, царю, лъже я,
люби я и ще я вземе.
Пък мене иска да остави,
да остави, да ме паряса,
да ходя клета вдовица
с мъжко дете на ръце,
нали е язък за мене!"
Царя се разгневил,
че събрал вярни гавази,
заповед грозна издал,
да изкарат бързи атове,
Момчил сред пътя да стигнат,
главата му да отрежат,
на царя да я донесат.
Гавази влизат в яхъра,
че изкарват бързи атове
и на атове възкачват,
и след Момчила пуснали,
дано си Момчил достигнат.
Тамам гавази наближават
Момчилови равни дворове,
Момчил на порти хлопаше
и на Еленка си викал:
- По-скоро, Еленке, да дойдеш,
да ми портите отвориш,
в двори, Еленке, да вляза,
че след мене иде потеря,
потеря царски гавази,
главата ще ми отрежат,
на царя ще я занесат.
Еленка отвътре говори:
- Където си ходил досега,
пак там, Момчиле, да идеш,
аз сега порти не отварям!
Момчил се на конче изправи,
дано довари прескочи,
в двори Момчил да влезе,
но тамам се Момчил изправи,
ето гавази достигат,
от конче Момчил свалили,
че му главата отрязали
и на царя я занесли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014