* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени накови
и посребрени подкови -
денем си конче ковеше,
нощем му конче обосява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
къде ходиш, Момчиле, с конче?
Денем си конче ковеш,
нощем ти конче обосява,
обосява конче, охромява?
Момчил на Еленка думаше:
- Еленке, аз ходя в Цариграда,
във Цариграда голяма,
в цар Костадинови дворове.
Там съм, Еленке, залюбил
цар Костадинова щерка -
Мара ми, бяла гъркиня.
Любя я, Еленке, любим се,
любим се и ще се вземем,
а тебе, Еленке, ще оставя
с мъжко дете на ръце.
Еленка й жално дожаля,
че грабна бяла хартия,
до царя писмо написа,
до царя, до цар Костадин.
Писмото пише, говори:
"Царю ле, цар Костадине,
опустяло ти е царството,
царството и господарството,
кога не можа да хванеш
Момчил ми, млада гидия,
че той е, царю, залюбил,
твоята малка дъщеря
Мара ми - бяла гъркиня.
Люби я и ще я вземе,
а мене иска да остави
с мъжко дете на ръце."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014