* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със златни подкови.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те попитам,
правичката ми кажи!
Де ходиш, Момчиле, де скиташ?
Вечер си кончето ковеш,
сутрин ти конче обосява.
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те лъжа.
Аз ходя, Еленке, аз ходя,
в Цариграда голяма,
там има булки хубави.
Залюбих булка хубава,
а тебе ще, Еленке, парясам
с мъжка рожба на ръце
и с друга, Еленке, на сърце.
Еленка си нищо не рече,
писмо Еленка написа
до Цариграда голяма
и на султана пишеше:
"Момчила да си хванете!"
И той писмо получил,
получил и отвърнал:
"Еленке, булка хубава,
три пъти сме го гонили,
три пъти с по три войски.
Не можем да го достигнем,
много му е силно кончето!"...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014