* * *

Убийството на Момчил юнак

Тръгна Момчил войвода,
тръгнал на нови пазарища
и поведе с него Елена невеста.
Момчил влезна в хладни механи,
Елена на пазар остави.
Насреща й Вълкашин войвода:
- Добър ден, хубава девойко!
А Елена отговаря:
- Добър ден, непознати юнако!
Проговаря Вълкашин войвода:
- Хвала на теб, Момчилице млада,
я напусни Момчил юнака,
да станеш на мене либе.
Отговаря Момчилица млада:
- Хвала на теб, Вълкашин войводо.
Аз не смея Момчил да напусна,
да напусна, на тебе либе да стана.
Момчил е юнак над юнаци,
нас и двамата ще погуби.
Отговаря Вълкашин войвода:
- Я си вземи, млада Момчилице,
та сготви манджи на Момчил,
в манджата сложи тази трева,
да отровиш Момчил юнака,
на мене либе да станеш.
Отговаря Момчилица млада:
- Той си има мила сестра и стара майка,
майка му манджи готви,
а сестра му манджи обяжда.
Проговаря Момчилица млада:
- Хвала на теб, Вълкашин войводо.
Като си дойде в неделя сутринта,
Момчил отива рано на лов.
Ти си събери тази силна войска
и дано го в гората зелена погубиш.
Бог да убие Момчилица млада.
Като си в тях отиде,
никога на Момчил конче не стегнала,
я тогава рано е станала,
на Момчил конче да стегне.
На кончето очите с катран замазала,
на Момчил сабята с катрана намазала,
на копитата на кончето клинове заковала.
Момчил тогава е станал да ходи на лов.
Тръгнал с неговата дружина.
Момчил по пътя ходи дремка да дреме
и Момчил на дружината проговаря:
- Хвала на вас, моя дружина.
Кротка дремка дремнал съм,
кротка дремка, дъми сънища.
Отишли сме в гора зелена,
паднала тази тъмна мъгла,
в мъглата тази силна войска.
В средата, във войската аз съм припаднал.
Отговаря вярна му дружина:
- Хвала на теб, Момчиле юначе,
я дай, Момчиле, назад да се върнем,
че този сън не е за добре!
- Ходим, ходим, вярна дружина!
Като са отишли в гора зелена,
насреща им Вълкашин войвода
с негова вярна дружина,
та са се бой били.
Момчил вади сабя, сабя не се вади,
Момчил коня кара, кон не може да ходи.
Проговаря на него врано конче:
- Я извади ножче чернотренче,
та ме мене прободи,
да разлютиш тъмни кърви,
дано може тебе да те спаси.
Бог да убие твоя Момчилица,
тя ме мене очи с катран намазала.
Та извади Момчил това остро ножче,
та промуши конче Шарколия.
Като дома стигнал тогава Вълкашин,
та го настигнал и жив го е хванал.
Момчил врати отваря, врата не може да се отвори,
та се провикна Момчил, добър юнак.
- Излез, излез, моя мила сестро,
излез, врати да отвориш,
врати да отвориш, брата да спасиш.
Отговаря сестра Ефросимка:
- Хвала на теб, брате Момчиле.
Бог да убие твое първо либе,
тя ми е косите за стълб завързала,
та не мога даже порти да отворя.
Проговаря Момчил, добър юнак:
- Дърпай, сестро, коси да изскубнеш,
да можеш брата да си спасиш.
- Бог да убие твое първо либе,
то е манджа сготвило,
в манджа отрова сложило.
Кога Вълкашин Момчил е хванал,
Момчил на Вълкашин проговаря:
- Хвала на теб, Вълкашин войводо.
Щом си решил Елена да вземаш,
вземи моята сестра за първо либе,
да знаеш дека либе да си имаш.
А Елена щом мене ме издаде,
та тебе ли няма да издаде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014