* * *

Убийството на Момчил юнак

Пойде Марко бойове да бие,
да се бие сос Момчил войвода,
па на либе потийом говори:
- Таком Бога, мое първо либе,
озарано рано да подраниш,
да оседлаш мой врана коня,
та че ида бойове да права,
да се бия с Момчил добър юнак.
Клето да е неговото любне,
справило му неговото конче,
не справила, но го растурила.
Крила му е с борна подпърлила,
очи му е с катран намазала,
нозе му е с клинци оковала,
пушка му е песок напунила,
сабля му е през калай тръгнала.
Кога ойде Марко на бойове,
насреща му Момчила юнака,
Марко коню потийом отговаря:
- Бегай, конче, бегай да бегаме,
че тука, конче, ние че погинем,
че тука е войско много напунело!
А конче си на Марко говори:
- Леле Марко, леле чорбаджио,
клето да е твое първо либе,
крила ми е с борна подпърлила,
очи ми е с катрана намазало,
пушка ми е с песок напунило,
сабля ми е през калай тръгнала.
Конче бега, конче и не може,
конче хвърка, конче и не може,
пушка пука, пушка и не пука,
сабля маа, сабля си не реже.
Бега Марко, бега колку може,
па си бега до негови двори,
клета да е негова невеста,
заключила неговите порти.
Марко вика, Марко колко може:
- Леле, сестро, леле Ефросино,
стани, сестро, порти ми отвори!
- Таком Бога, мили мои братко,
я не могу, братко, да излезнем,
коси ми е моя мила снаха,
коси ми е за дирек заплела.
Скуби, сестро, та коси изскуби,
я че тебе коси позлатити.
Бръкни, сестро, у шарени ковчег
та извади платно бобошевско,
та си платно през порти прехвърли,
дано, сестро, братенце избавиш!
Она опне, та коса изскубе,
та си бръкна у шарени ковчег,
та извади платно бобошевско,
прехвърли го през железни порти.
Па се хвана Марко за платното,
таман Марко до горе излезна,
клето да е неговото любне,
то извади това остро ножле,
та пресече платно бобошевско,
и Марко се наземи повали,
полумъртъв на земня остана,
и на Момчил тихо отговаря:
- Таком Бога, Момчил побратиме,
да не вземаш мое пръвньо любне,
но да вземеш сестра Ефросия!
Влезна Момчил у Маркови двори,
на невеста тийом отговаря:
- Таком Бога, издата невесто,
що е Марко триж по-юнак от мен,
та него си на мене предаде,
та за мене ли ти вяра че имаш.
Намазал я лоя и катрана,
изгорил я от русата коса,
изгорил я до черната земя,
и си взема сестра Ефросия.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014