* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче босяло,
босяло, запусталяло.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила продума:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
без дума да ме излъжеш.
Защо ти е конче босяло,
босяло, запусталяло -
дали е от много каране,
или от лошо гледане?
Момчил Еленке продума:
- Не е от лошо гледане,
най е от много каране.
Любят ме, Еленке, лъжат ме,
три моми, от три касаби,
и трите царски дъщери.
Първата, Еленке, в Цариград,
втората, Еленке, във Одрин,
третата, Еленке, във Солуна -
цар Костадинова дъщеря,
за една ги нощ обикалям...
Еленка нищо не казва.
Излязла е горе в стаята,
че взема, писмо написва,
писмото пише, говори:
"Царю ле, царю Костадин,
каква е твоята дъщеря,
женени мъже да люби,
женени мъже със деца!"
Цар Костадин си писмо получи,
получи и го прочете,
и си войската събра,
около девет вериги,
Момчила да си уловят.
Като е Момчил пристигнал
и го войската загражда.
Чуди се Момчил, мае се,
и на кончето продума:
- Бягай бе, конче, да бягаме,
да не ни войска настигне!
Нали е конче със сила,
то през войската минало,
Момчил у тях завело.
Момчил Еленке продума:
- Излез ми, Еленке, отвори,
дано ме, Еленке, отвърнеш,
да не ме войска настигне!
Еленке се отвътре обажда:
- Повикай да ти отвори
цар Костадиновата дъщеря.
Момчил Марийке продума:
- Излез ми, сестро, отвори,
да не ме войска застигне!
Марийка се отвътре обажда
и на бати си продума:
- Не мога, бате, да дойда,
була ми е коса оплела
в средния дирек на къщата.
Момчил Марийке продума:
- Марийке, сестро Марийке,
я се със сила ти дръпни.
Ако се коса отскубне,
аз ще ти друга посея.
Ако се счупи дирека,
аз ще железен направя.
Че излез горе в стаята,
отключи пъстри сандъци,
извади платно струнено,
струнено и копринено,
и го през прозореца спусни,
за него да ме изтеглиш.
Марийка се със сила дръпнала.
Не се е счупил дирека,
най си косата отскубна.
Излязла горе в стаята,
отключи пъстри сандъци,
извади платно струнено,
струнено и копринено,
и го през прозореца спуснала,
Момчила да си изтегли.
Като малко останало,
в стаята Момчил да влезе,
Еленка от легло станала
и си ножици вземала,
че си платното преряза.
Там падна Момчил, уби се.
Като го войска настигна,
три дена го е чакала -
не смее да го доближи,
защото бил много голям.
Шапка му била като чадър,
а ботушите утии.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014