* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със позлатени налове,
със посребрени махове,
денем го Момчил ковеше,
нощем конче обосява,
обосява конче, охромява.
Еленка дума Момчила:
- Момчиле, любе Момчиле,
где ходиш, любе, що правиш?
Денем си ковеш кончето,
нощем конче обосява,
обосява конче, охромява.
Момчил Елена думаше:
- Елено, любе Елено,
аз ходя, любе, аз ходя
в Царигради голяма,
в цар Костадинови дворове.
Хубава дъщеря има,
бре, мари, бяла българка,
че аз любя дъщеря му,
любя я и ще я взема,
тебе ще сама оставя
със мъжко дете на ръце!
Еленка писмо писала:
"Царьо ле, цар Костадине,
що правиш, царю, да правиш,
Момчила да си уловиш,
бре, Момчил, вита войвода,
че той люби дъщеря ти,
люби я и ще я вземе!"
Царя гавази изпрати
по села и по градове,
по гори и по поляни,
Момчило да си уловят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014