* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си коня ковеше
в позлатени подкове
и във сребърни нитове.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосяло.
Момчило либе хубаво,
то си на Момчила думаше:
- Либе Момчиле, Момчиле,
нещо ще те питам,
правичко да ми кажеш.
Кажи ми, либе Момчиле,
що си коня вечер подковеш,
сутрин ти конче обосяло?
Кажи ми, де си ходило?
Момчил на Еленка продума:
- Еленке, либе Еленке,
като ме питаш, ще ти кажа.
Аз съм си либе залюбил,
цар Костадинова дъщеря,
любя я, либе, любя я,
любя я и ще я взема,
тебе ще, либе, напусна.
Еленка сълзи порони,
че взема шише мастило,
че взема бела хартия,
на царя писмо написва:
"Царю ле, царю честити,
пусто ти остана царството,
кога Момчила не хванеш,
главата да му отрежеш
и на мене, царю, да я пратиш!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014