* * *

Убийството на Момчил юнак

Изляло е крал Волкошие!
Книга пише крал Волкошие,
бяла книга, църно писмо,
изпратова бела книга,
на Момчила добър юнак -
Момчилово първо любе:
"Много здраве, Момчилице,
книга тебе допратовам,
да оставиш Момчил юнак,
ке те взема я за мене,
я за мене - ти кралица!
Повърна му бела книга,
и по книга написова,
и па краля поръчува:
"Не съм кадър, кральо Волкошие,
да загубим Момчил юнак,
той си има малка сестра,
малка сестра Росалия,
та му дава до бяла премена,
и му носи ручок и вечеря.
Аз не могам Момчил юнак,
аз не мога да го губя!
Ако сакаш да ме вземеш,
тамо збери три кральове,
три кральове силен аскер.
Момчил ходи в Старо поле,
в Старо поле на езеро,
да ми лови дребна лова,
тамо чакай Момчил юнак,
та го чакай на полето,
загуби го на полето,
и го хвърли в езерото -
тога мене ти ке вземеш!"
Как ми стана Волкошие,
калесова по три краля,
кондисаха на полето,
опънаха бели чадър,
седнали са кральовето,
та ми чакат Момчил юнак.
Пак ми стана Момчил юнак,
ъв неделье от зарана,
та отиде в нова църква,
помоли са на Господа.
Даде Господ, нова църква изпуснала,
изляло е Момчил юнак,
та отиде на дома си,
и порука първо любе:
- Изведи ми бърза коня,
закачи ми тежка сабя,
що тежеше девендесет оки,
що мереше седемдесет пенди;
я ке ида по комшие,
да порукам мои братя,
мои братя и братучеде,
да соберам роднините,
роднините, комшиите;
я ке ида в Старо поле,
Старо поле на езеро,
да си ловя дребна лова.
Кога оде Момчил юнак
да порука братучеде,
да собере свои братя,
Бог да бие Момчилица,
Момчилица първо любе,
налея му остра сабя,
налея го от елоо,
и ми взема тая свеща,
тая свеща, бре, лоена,
запали я силен огън,
опържи му на конята,
опържи му шестокрила -
да не може кон да хвърка.
И ми взема до три гвозда,
до три гвозда позлатени,
сухо злато изковани,
укова му до три ноги,
да не може кон да ходи -
да погине Момчил юнак!
Кога дойде Момчил юнак,
та потера бърза коня,
изведе го Момчилица,
изведе го на таш-бинек,
закачи му и тежка сабя.
Отговори Момчилица:
- Хайде, хайде, Момчил юнак,
не требова тебе сабя,
не требова тебе пусат,
и без пусат лов ке ловиш!
Яхна Момчил бърза коня,
завело е свои братя,
свои братя и братучеде,
такнали са по друмове.
Кога беха на полето,
слънце трепти на прогима,
Момчил ми е задремало,
на коня е, бре, заспало,
как заспало ще да падне,
ще да падне пак от коня.
Отговори Момчил юнак:
- Малко, брате, я задрема,
голем сън я посъни,
как идеха до три змии -
първа змия как иде кон да ми фати;
вторна змия на мен иде,
на мен иде да ме губи;
трета змия на мен дойде,
удари ме трета змия,
доболя ме дур на сърце!
Тога речет братучеде:
- Хайде, брате, Момчил юнак,
да се върнеме пак назаде,
лош е сънък посънило,
нещо неволя ке ми дойде!
Не послуша Момчил юнак,
не послуша братучеде,
пак си вървет по друмове;
стигнали са Старо поле,
Старо поле до езеро.
Тамо гледат това чадър,
опънато на полето,
тамо седят до три краля,
тамо седят под чадъра.
Тога рече Момчил юнак:
- Чуйте вие, братучеде,
гледате ли силен аскер -
за нас се е тук собрало!
Фатете вие, братучеде,
от лева страна войска вие да губите,
аз ке фатя, сам ке фатя от десна страна!
Фанали са братучеде
лева страна силна войска да ми губят,
Момчил влезе от десна страна,
сами фати да ми сече,
да ми сече силна войска.
Сабя маха Момчил юнак,
ели ми е налеяна,
налеяна това елоо,
юнаци ми там търкаля,
пък не може да ги губи.
Удариха Момчил юнак,
удариха от земята,
закопаха църна земя,
и наръча Момчил юнак:
- Тука лежи, моя сабьо,
тука лежи в църна земя,
тука ръжда да те яде!
Ти не мъчиш Момчил юнак,
Момчил юнак да отнемеш,
да отнемеш, да живова!
Отговори на коня си:
- Хвъркай, коньо, колко можеш,
да избегнем от войската,
ние тука ке погинеме!
И му каза бърза коня:
- Как да хвъркам, Момчил юнак,
криле ми са опържени,
ноге ми са уковани
сос три гвозда позлатени -
укова ме твое любе!
Опържи ми мои криле,
та не мога я да хвъркам.
Хвърка коня, гайрет чини,
достигнова Момчил юнак
до негови мали порти;
почукова неговите малки порти -
порти ми са затворени,
затворени, заключени...
Тамо стана Момчил юнак,
тамо стана на сокаци,
писна Момчил, та порука:
- Дека да си, моя сестро,
моя сестро Росалийо,
еле мене да отвориш,
наши порти отвори ми,
да се скрия от кральове,
белке живо да остана?
Дочула е малка мома,
малка мома, милна сестра,
и казова на брата си:
- Как да дойда, да отворя,
да отворя наши порти -
излъга ме твое любе,
та оплете мои коси,
закова ми руси коси,
закова ги за потоне,
как да дойда, да отворем?
Пак си рука Момчил юнак:
- Ела сестро, малка моме,
ела, сестро, отвори ми!
Търгни, сестро, твои коси,
твои коси да измъкнеш,
пак ке тебе да поникнат,
да поникнет твои коси по главата,
веке нема брат да видиш!
Търгна коси, измъкна ги,
тога слезе да отвори,
порти найде заключени!...
Пак казува Момчил юнак:
- Чуеш ли ме, Момчил юнак,
порти ми са заключени!
Отговори Момчил юнак:
- Иди, сестро, ъв зимника,
та отвори мой сандъка,
извади ми това платно,
това платно бубакерно,
та го хвърли през дувара,
да се фатя за платното!
Извадила това платно,
та го хвърли през дувара.
Фатило се Момчил юнак,
фатило се за платното,
потеглюва милна сестра,
потеглюва това платно.
Веке юнак да излезе,
на дувара да ми стъпи;
Бог да бие Момчилица,
що догледа от комшие,
та порука Момчилица:
- Постой, моме Росалийо,
и аз да дойда да помогна,
да отнемем Момчил юнак!
Кога дойде Момчилица,
не потегли това платно,
нож извади, пресече го,
падна Момчил на земята...
Стигнаха го до три краля,
право идат на Момчила.
Тия беха до три змии,
що ги е посънило,
на пътове, на друмове!
Тамо иде първи краля,
тамо иде на Момчила,
сабя маха да го губи;
Момчил пусна десна ръка,
що имаше на ръката,
на ръката златен пръстен,
сос пръстени повърна му остра сабя, -
там загуби първи краля.
И ми иде по вторния,
по вторния тамо краля,
и той маха тежка сабя,
да погуби Момчил юнак.
Дигна Момчил десна нога,
със ботуша, със подкова,
пак повърна и та сабя, -
загубило два кралеве.
Пак ми иде трети краля,
то ми беше Волкошие,
сабя махна, пресече го през половина,
доболя го дур на сърце!
Падна Момчил на земята;
половина му башка стои,
и със очи още гледа
от тежка жалба Момчил юнак!
Тога рече Волкошие:
- Отвори ми, Момчилице,
отвори ми техни порти!
Игра коня по дворове,
и потера Момчилово,
Момчилово обружие,
Момчилови кожуха.
- Донеси ми, Момчилице,
Момчилова мечи кожух!
Донесе му Момчилова мечи кожух,
надена го Волкошие,
не се фати пак на него -
на Момчил беше до петите,
я на краля до земята!
Донесе му самур калпак -
на Момчил беше до веждите,
на краля е очи покрило!...
Тога рече Волкошие:
- Бог те било, Момчилице,
как кайдиса да загубиш,
да загубиш Момчил юнак -
той си беше над юнаци?!
Кой ке Момчил да му носи тия руби?
Ти загуби Момчил юнак,
та мене ли ще оставиш -
я да живя, да те водя?!
Тога върза четири коня,
та я върза за ръките,
и я върза за ногите,
ударова четири коня,
разбягат се четир коня,
разкъцаха Момчилица,
направят я на комате!
Още гледа Момчил юнак,
дури видя Момчил юнак -
Момчилица загинала;
тога Момчил душа даде,
душа даде на Господа!
Повърна се Волкошие,
калесова Момчилови,
Момчилови милни братя,
Момчилови братучеде,
та ми взеха Момчил юнак,
спастриха го на църквата.
Пак калеса Волкошие,
и кумове и сватове,
и попове и дякове,
ударило тия свирки,
поздигнало силна сватба,
та му взема милна сестра,
милна сестра Росалия -
ожени се Волкошие,
та му седна ъв конаци.
Водиха се три години,
даде Господ, та породи
Момчилова малка сестра,
та породи малко дете;
даде Господ, та израсна
от Момчила по-юнака -
той ми носи това кожух,
и ми носи самур калпак.
Това Момчил направило,
останала тая песна
да се пое, приказува.
От Бога здраве, от мене песна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014