* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосяло,
обосяло конче, хромяло.
Еленка дума Момчила:
- Момчиле, първо венчило,
що ти е конче обосяло,
обосяло конче, хромяло?
Къде ми ходиш, Момчиле?
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, първо венчило,
като ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя,
без да те, Еленке, излъжа!
Ази си, Еленке, залюбих
Мара ми бяла гъркиня,
любя я и ще я взема,
а тебе, Еленке, ще оставя
с едно ми мъжко детенце,
едно ми, Еленке, на ръце
и друго, Еленке, на сърце!
Като зачу Еленка тез думи,
много се Еленка натъжи,
че взема бяла хартия,
ситно си писмо написа:
"Царю ле, царю честити,
пусто ти остало царството,
царството и господарството,
кога не можеш да хванеш
Момчила, първо венчило,
че той е, царю, залюбил
твойта най-малка дъщеря,
Мара ми бяла гъркиня,
люби я, царю, люби я,
люби я и ще я вземе,
а мене, царю, ще остави
с едно ми мъжко детенце,
едно ми, царю, на ръце
и друго ми, царю, на сърце!"
Като зачу царя тез думи,
много се царя ядоса,
бързо потеря изпрати -
Момчил да си настигнат
и глава му бакшиш да занесат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014