|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
вечер го Момчил оковава,
сутрин, кат се завърне,
кончето му й обосяло.
Еленка дума Момчиле:
- Каква е таз твойта работа -
вечер конче оковаваш,
сутрина босо го докарваш?
Момчил Еленке думаше:
- Еленке, булка хубава,
като ме питаш, ще кажа.
Ази, Еленке, залюбих
четири царски дъщери,
залюбих и ще ги взема.
Кат зачу Еленка тез думи
чепнала ръце, засмя се,
вземала й бяла хартия,
на царя писмо написа,
на царя - цар Костадина.
Писмото пише, говори:
"Царьо льо, цар Костадине,
имаш ли хабер, нямаш ли,
дето е Момчил залюбил
четиртях твойте дъщери,
люби ги и ще ги вземе?!
Ти имаш аскер разпуснат,
аскера да си събереш,
Стамбола да го изпратиш,
Стамбола да си заградят,
Момчила да си уловят!"
Царя си писмо получи,
получи и го прочете,
че си аскера той събра
и го в Стамбула изпрати -
Стамбола си заградиха
и си Момчила уловиха.
Горен чифлик, Варненско; сватбена - по пътя, като излязат от
двора на булката (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|