* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени пирони.
Вечер си Момчил ковеше,
сутрин конче обосява.
Еленка, булка хубава,
тя си Момчил питаше:
- Нещичко ще те попитам,
правичката ще ми кажеш,
без да ме, либе, излъжеш!
Като вечер конче ковеш,
защо сутрин обосява?
Момчил Елена думаше:
- Като ме питаш, либе ле,
правичката ще ти кажа.
Аз си, Еленке, ходя
в Цариграда голяма.
Там аз друго либе имам,
за него ще се оженя.
Не мина малко, ни много,
Момчил в Цариград замина.
Неговата булка Еленка
сутрин си рано станала,
по равни двори ходила,
дребни си сълзи ронила.
Като я свекърва видяла,
тя Елена запитала:
- Еленке, снахо хубава,
защо по дворове ходиш
и дребни сълзи рониш?
Еленка дума майка си:
- Как да не плача ма, майко,
като ме Момчил напусна,
за друга да се ожени.
Майка тогава думаше:
- Я влезни, Еленке, влезни,
венчална рокля извади
и се хубава премени,
пред Момчил ти застани.
Като Момчил се сватява,
ти ще, Еленке, излезеш,
сватбата да му посрещнеш,
кончето да му поемеш.
Еленка свекърва послуша
и в стаята си влезнала,
венчална рокля извади,
хубаво се пременила,
та си навънка излязла.
Ето, Момчил се зададе,
голяма сватба водеше.
Тя си на порти излезе,
сватбата му да посрещне,
кончето да му поеме.
Когато я Момчил видял,
много ми се натъжил.
Сватбата назад повърнал
и си Еленка прегърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014