* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени нарови,
вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосяло,
обосяло конче, окуцяло.
Еленка дума Момчиля:
- Момчиле, либе Момчиле,
де ходиш, либе, де скиташ,
вечер си конче ковеш,
сутрин ти конче обосяло,
обосяло, конче, окуцяло?
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, либе Еленке,
като ме питаш ще кажа,
няма да те излъжа.
Аз ходя, Еленке, в Цариград,
в Цариград, при царските дъщери,
при цар Костадиновите.
Той има три моми
и трите са хубави,
аз любя най-малката,
и нея ще си взема.
Тебе, либе, ще оставя
с мъжко дете на ръка.
Като дочу Еленка тез думи,
излезе горе в стаите,
взема бяла хартия,
написа черни слова
и ги на царя изпрати.
И на царя пишеше:
"Царю ле, цар Костадине,
язък ти за царството,
за царството и за везирството,
за какво са ти, царю, везири,
кога не могат да хванат
Момчил, млада войвода,
който всяка вечер дохожда
при твоите млади моми?!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014