* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер го Момчил ковеше,
сутрин конче обосява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, първо венчило,
де ходиш, Момчиле, де ходиш
с твоето конче хранено?
Вечер си кончето ковеш,
сутрин конче обосява.
Момчил на Еленка думаше:
- Като ме питаш, ще кажа.
Аз ходя, либе, аз ходя
в Цариград голям,
в цар Костадинови дворове.
Той има дор три дъщери.
Най-малката му дъщеря,
хубава Мара княгиня,
любя я, Еленке, любя я,
любя, ще я взема.
Тебе, Еленке, оставям
с мъжко детенце на ръце
и друго, либе, на сърце.
Еленка се много ядоса,
взема бяла хартия,
седна си писмо да пише
на царя, цар Костадина:
"Царю ле, цар Костадине,
Момчил си люби, царю ле,
хубава Мара княгиня,
люби я и ще я взема,
мене ме, царю, оставя
с мъжко детенце на ръце
и друго, царю, под сърце!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014