|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със сърмени си подкови,
с позлатени махови.
Еленка Момчил говори:
- Либе Момчиле, Момчиле,
де ходиш, либе, де шеташ,
денем си конче подковаш,
нощем ти конче обося.
Момчил Еленка думаше:
- Либе Еленке, Еленке,
аз ходя, Еленке, в Цариград,
в царски дворове.
Той има три дъщери.
Либя ги, Еленке, мамя ги,
най-малка мома Тодорка,
либя я и ще я взема,
а теб, Еленке, ще парясам,
да ходиш, Еленке, да плачеш
и все за мен да питаш,
де ходи Момчил, де шета,
не сте ми Момчил видяли,
че мен ме млада паряса.
Долно Левски, Панагюрско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|