* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер си конче ковеше,
сутрин му конче босее,
босее тъпан тъмнее.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще да те питам,
правичко ще ми кажеш.
Къде Момчиле ти ходиш,
та вечер си конче ковеш,
а сутрин ти конче босее?
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
като ме Еленке питаш,
правичко ще ти кажа.
Азе си, Еленке, ходя
в Цариграда голема,
при цариградска ханъмка.
С нея си, Еленке, имам,
едничка рожба от сърце,
и тебе, Еленке, обичам,
ала и без нея не можа...
Затова като с конче отивам,
от крака му искри изскачат,
клинци и подкови улитат,
затова ми конче босее,
босее и тъмнее, да бързам,
при теб пак да се върна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014