|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени накове.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, обронява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, вярно венчило,
нещичко ще те попитам,
вярно да ми кажеш -
де ходиш, Момчиле, с кончето;
защо ти конче обосява,
обосява конче, обронява?!
Момчил на Еленка думаше:
- Аз ходя, Еленке, аз ходя,
в цар Костадинови дворове;
той има, Еленке, той има,
дор две хубави дъщери,
хубава Мара гъркиня -
люби ме, Еленке, любим се,
любим се и ще се вземем,
а теб ще, Еленке, парясам!
Долна Оряховица, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|