* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер го Момчил подкове,
сутрин му конче обосяло.
Еленка Момчил продума:
- Момчиле, либе Момчиле,
къде ми ходиш, либе ле -
вечер си конче подковеш,
сутрин ти конче обосяло?
Момчил Еленка думаше:
- Либе Еленке, Еленке,
като ме питаш, ще кажа.
Ази си ходя, либе ле,
във Цариграда голяма.
Там съм си мома харесал,
и нея ще, либе, да взема,
на тебе ще глава отрежа!
Станало е девет години,
как сме се двама вземали,
от сърце рожба нямаме.
Еленка нищо не рече.
Извади Момчил ножченце,
че й главата отряза.
Клета й глава скачаше,
тръпен й език думаше:
- Либе Момчиле, Момчиле,
чакал си девет години,
що не почака девет месеца?
Зелен ми сукман отесня,
сърмен ми колан окъся.
Я вземи, любе, та ме разрежи,
да видиш рожба от сърце!
Извади Момчил ножченце,
че си Еленка разряза,
и какво Момчил да види -
мъжка й рожба на сърце.
Извади Момчил ножченце,
и се в сърце прободе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014