* * *

Убийството на Момчил юнак

Забранил Ръбин, забранил,
забранил гора зелена
цели ми девет години,
та й пиле не прехвръкнало.
Царя е хабер проводил:
- Кой мой Ръбин да улови?
Никой се нае, не нае,
като се, холан, наела
Петканка, млада невеста.
Станала рано в неделя,
та се премени, пребели,
та сключи бели бакъри,
отиде в гора зелена
на хайдушкото кладенче
и лична песня запяла.
Отде ми са я зачули
Ръбин ми млада войвода,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
ся стана девет години,
като съм гора забранил,
та й пиле не прихвъркало,
бре, каква й тая гидия,
дето в гората пееше?
Я пътища заприщете,
да уловим таз гидия!
Та са пътища пресекли,
та уловили Петканка.
Петканка се жално моли:
- Пусни ме, пусни, Ръбине,
я Стоян ще ти проводя,
да му главица отвземеш,
на царя да я проводиш,
я да ти стана невяста.
Ръбин си пусна Петкана,
тя си у дома отиде
и на Стояна думаше:
- Стояне, любе Стояне,
царя е хабер проводил
да идеш в гора зелена,
Ръбина да си уловиш,
главата да му отвземеш,
на царя да я проводиш.
Стоян Петкано думаше:
- Петкано, любе Петкано,
ти стани рано понделник,
хранен ми коня напои,
със руйно вино напои,
със бял ориз го назоби,
сини му седла оседли,
с пъстри го смоци препаши,
че си го юзби уюзби,
остра ми сабя наточи
и ми пушката напълни.
Та е Петкана станала,
изведе конче хранено,
с руйно го вино напови,
със бял го ориз назоби,
с сини го юзби уюзби,
с пъстри го смоци препаса,
тя му сабя не натокала,
а му с туткал залепила,
тя му пушка не напълни,
тя със зитин я поляла,
на конче крилца повдигна,
тя му крилца не почеса,
ами ги с колан привърза
и си на Стоян думаше:
- Стояне, любе Стояне,
айде на гора да идем.
И Стоян стана, отиде,
отиде в гора зелена
дребен лов да си лови.
Юнашка песен запеял.
Га го зачува Ръбиня,
Ръбин ми млада войвода,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
я идете та заприщете
пътища още друмища,
да уловете тая гидия.
Па уловили Стояна
с неговото конче хвърковато.
Стоян си конче посбута,
конче му не потръгнало,
Стоян си сабя потегли,
та тя е с туткал налепи,
Стоян си пушка потегли,
пушка му зитин полята.
Стоян си конче остави,
че е бягало, бягало,
до тейни порти допряло.
Негова булка Петканка
бяло е платно простряла.
Таман Стоян да се хване,
да си по платно похване,
Петканка платно отряза,
Стоян си отвън остана,
та си Стояна уловили.
Петканка дума Ръбина:
- Ръбине, млада войводо,
я да ти стана невеста!
Ръбин Петкано думаше:
- Петкано, млада невесто,
Стоян е юнак над юнаци,
а ти си Стоян кайдиса,
и мене ще си кайдисаш.
И че хи глава отвзема.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014