|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Стоян си конче ковеше
с позлатени налове,
с посребрени мъхове.
Калинка Стоян думаше:
- Стояне, любе Стояне,
сутрин си ковеш кончето,
вечер ти конче обосява,
обося конче, охромя.
Де ходиш, любе, ко правиш?
- Аз ходя, любе Калинке,
в Цариград, града голяма,
аз любя, любе Калинке,
на цар Костадин дъщеря,
любя я и ще я взема,
тебе ще млада парясам!
Калинка Стоян думаше:
- Недей ме млада парясва,
ми най ме млада кайдисай.
Аз мразя млада вдовица,
дето вдовица да стъпи -
на поле трева не никне;
дето вдовица погледне -
на гора листя окапват.
Добриново, Карнобатско; хороводна (СбНУ 59/1994, № 520 - "Стоян
си конче ковеше").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|