|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови
и посребрени налове.
Сутрин си конче ковеше,
вечер му конче обосява,
обосява конче, окуцява.
Еленка Момчил думаше:
- Либе Момчиле, Мочиле,
каква й таз работа,
сутрин си конче ти ковеш,
вечер ти конче обосява,
обосява конче, окуцява?
Момчил Еленки думаше:
- Либе Елено, Еленке,
досега скришом вършихме,
отсега скришом не може.
Аз ходя, либе, аз ходя,
долу ми долу в Цариград,
там има, либе, там има
хубава мома гъркиня,
либя я, либе, либя я,
либя я и ще я взема.
Тебе ще, либе, парясам
с мъжка рожба на ръце.
Добрич (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|