* * *

Убийството на Момчил юнак

Кралю Вулкашино више от Скопие,
чуди се, ка да вземе Момчилица млада.
Книга пише от широко Скопие,
та я прати по пиле соколово,
прати я и си в книга писал:
"Много ти здраве, Момчилице млада,
ето ти тебе книга допращам,
какво да мож Момчил да отровиш,
да отровиш, Момчил да погубиш,
я да те взема, кралица да ми бъдеш,
се ке те облека у свила и у злато,
и ке шеташ кадифе дюшеци;
ке те храня все хлеба-симида,
ке те поя вино медовина
и да бидеш господжа на земя!"
Отиде книга на града Пирота,
дадоха книга на Момчилица млада.
Сама беше тя си язаджийка,
развила е книга на колено,
книга гледа, друга написува:
"Много ти здраве, кралю Вулкашине,
ето назад книга ти допращам.
Милуваш ме, та си до мене,
до мене, кралю, книга допратил;
я те милувам и искам да те взема,
ама не мога Момчил да отровя.
Немам у мене нищо на ръцете,
нема во що отрова да туря;
на Момчил си я нищо не готвя,
нито ручок, нито вечеря.
Той си има една сестра Ефросина,
тя му готви ручок и вечеря,
тя му точи вино и ракия,
тя мене на ръце нищо не дава.
Момчил си има девет малки бракя,
и си има дванаесе братовчеда,
има от градо четиридесе слуги,
та ме мога Момчил да отровя,
не смея от неговите бракя.
Ако искаш, кралю, мене да вземеш,
мене да вземеш и Момчил да отровя,
да пратиш у града Букурещ
до онойгу бегу, Радул бегу,
той си има до три добри слуги.
Първа ми е Гръчека Манола -
той си маха сабя за триста юнака;
втора ми е Радо Словослава -
той си разбира седемдесе езици;
трекя слуга ми е Гюро пияница -
той си пие за триста юнаци.
Да ги калесаш, айлък да им дадеш,
и да събереш три хиляди войска,
па да излезеш на Разбой планина,
при онова Синьо езеро,
що изтича из четири страни.
Тамо ти чадър да опнеш
и там аскер да курдисаш -
там да чакаш Момчила войвода.
Момчил има тежък адет -
кога дойде света неделя,
той излиза по гора по лова,
та излази по Разбой планина,
при онова Синьо езеро.
Там да мъчиш Момчил да погубиш,
тога бива мене кралица да вземеш!"
Върна книга по пиле соколово,
ойде книга у више Скопие,
ойде книга на кральовите двори.
Там си стъпи пиле соколово,
стъпи у кралю на рамена.
Трепна с крила, събори му книга,
та я на колене кралю разви,
та прегледа тая бела книга,
книга гледа и друга изписа,
изписа и прати на Букурещ
до онойго, до бегувите двори,
до онойго бегу, Радул бегу:
"Много ти здраве, бегу, Радул бегу,
ето книга тебе ти пращам,
да ми допратиш твои добри слуги,
я на них айлък ке дам,
саде код мене да дойдаа!"
И бегу Радул бегу на слуги каза:
- Чуйте мене, до три добри слуги,
книга е от кралю до вас дошла,
ке ви води на Разбой планина,
голям айлък ке ви даде.
Слуги станаха, коне си стегнаха,
престегнаха, коне оседлаха,
саби си за себе закачиха,
саби и леки боздугани.
Из Букурещ слуги излезнаха,
заминаха през поле Букурещко,
отидоха на белия Дунав.
Не търсеха ни скеле, ни брод,
коне бутнаха, Дунав преминаха,
отидоха више на Скопие,
отидоха на кралювите двори.
Кральо си них весело посрещна,
и беше събрал три хиляди войска;
та си вдигнаха до три байрака,
та отидоха више на Разбой планина
при онова Синьо езеро.
Там си чадъра опнаха
и аскери курдисаха;
под чадър седнаха до четири краля;
седеха тамо до шест дена.
На седмия ден у света неделя
рано рани Момчила войвода,
и отива на честита църква
да се кръсти, Богу да се моли.
Седи Момчил, додека църква държа,
дойде време, църква изпусна,
взема си Момчил чиста литургия
и си заведе деветина бракя,
и си заведе дванаесе братовчеда,
и си заведе четиридесе слуги;
седнаха на честна трапеза.
Що беше сестра Ефросина,
дома беше всичко приготвила,
по трапеза всичко наредила.
Седна си Момчил с девет бракя,
седнаха братовчеди с четиридесе слуги,
седнаха ручок да ручаха.
Дойде време вино Ефросина да ги служи;
напълнила Момчиловата чаша,
подаде на брата си Момчила:
- Заповедай, брате, трапеза благослови!
А Момчил си чаша похвана,
чаша похвана и дремка го хвана,
та си изпусна чаша позлатена
и голем сън си сънува -
пуснаха се до четири люти змии,
една с нозе си подгазих,
втора с кон дизгин направих,
трета със сабя посякох,
четвърта ме за сърце изяде,
изяде ме и много ме заболя!
Чаша си хвана и сън на бракя си кажа.
Всички бракя се чудеха
и не можеха да се сетаа,
тоя сън на що ке биде -
дали ке биде на тежка скъпия,
ил ке биде на тежка мория!?
Всички се чудеха и не сещаха,
а Момчилица говори:
- Не бой се, господарю Момчиле,
тоя сън не е на лошо -
к' идете по гора зелена,
та ке срещнете три сури елена;
един на тебе ке побегне,
та за него сърце ке те заболи!
А Момчил на люба си говори:
- Чешки до това да е!
И ках собране се обърна и рече:
- Айде всечки да придремиме,
та сетне по гора к' идеме!
Всички бракя Момчил послушаха,
та на двори налегаха и заспаха.
Момчил легна в шарена одая,
а Момчилица Момчил разпитува:
- Господарю, Момчил войводо,
чула съм те, не съм те видела,
ке си много добър юнак -
от пладнина до акшам
дванаесе хиляди войска губиш!
С какво сърце, с какво юнашство,
искам на мене ти да кажеш?
А Момчил на люба си казува:
- Любо моя, Момчилице млада,
слези долу в яхъри,
та извади коня шестокрила,
та пусти коня низ зелена бахча,
та ти си тръгни и сеир гледай,
сеир да погледаш кон ка игра,
кон ка игра, така сабя махам,
сабя махам, войска си губя!
Тя слезнала и коня извела,
пуснала го из зелена бахча,
та се качи на кула висока,
от кула сеир да гледа,
да гледа какво коня ке игра...
Коня игра по синьото небе
и спада по църната земя.
Слезна Момчилица от кула на земя,
та си хвана коня шестокрила,
та го въведе у конски яхъри,
та си върза за ямлъка,
па взема свекя лоева,
та на коня крила опали -
да не може с крила да хвърка.
И си взе до четири сребърни клинци,
и със них му ноги окова -
да не може по друм да ходи.
И се качи горе на дивани,
при Момчил войвода влезна,
на Момчила тихо говори:
- Господарю, Момчиле войводо,
не ке д' идеш на бой да се биеш,
та си вземаш юнашко оружье,
остра сабя, тежка боздугана;
защо тебе на пояс да тегнея?
Кога Бог иска да помогне,
с голи ръце лов се лови!
Момчил на люба си говори:
- Дай ми, любо, мало оружье,
мала сабя и мала боздугана,
да ми се найде за зла неволя!
Тя му сабя в ножница турила,
сабя му е мала, до шест педи,
и тя баре да беше здрава,
еми е сабя прекършена;
и даде му лека боздугана.
Обружа се Момчил войвода
и с него деветина бракя,
и дванаесе братовчеда,
и от града четиридесе слуги.
Та си възседнаха свои бързи коне
и отидоха по Разбой планина.
И тамо го Момчил дремка налегна,
и от коня на земя ке падне
от тая пуста дремка.
Ка си задрема и па сън видя -
срещнаха три тевни облаци,
та се Момчил с дружина разгуби...
И дружина му говореха:
- Тая дремка не е на хубаво,
айде ние назад да се върнем!
А Момчил на дружина говори:
- Вървете, бракя, да вървим,
повръщанка лоша ке биде;
айде, какво ни Господ помогне!
Излезоха на Разбой планина,
на това старо разбойнище,
при онова Синьо езеро.
Тамо си те чудо видеха -
край езеро три хиляди войска,
под чадър до четири краля,
край чадъра три байрака побиени.
Ка видеха деветина бракя,
на Момчил войвода говореха:
- Леле брате, Момчиле войводо,
тая войска назе си чека,
айде ние да се върнеме,
да се върнем, да побегнем!
А Момчил им люто продума:
- Бог ви убил ваши женски сърца,
от това ли се сте уплашили -
сами губя дванаесе хиляди
от пладнина до акшам!
Дружина си Момчил услушаха,
та отидоха код той бели чадър.
От чадър излезоха до три добри слуги,
добри слуги на бегу Радул бегу,
та погубиха Момчилова дружина,
Момчилова дружина от девет бракя,
девет бракя, дванаесе братовчеди,
дванаесе братовчеди и четиридесе слуги.
Тога се Момчил люто разсърди,
та си извади сабя прекършена,
махна Момчил надесно, налево,
та си погуби до три добри слуги
и се пусна на войска Вулкашинова.
Тога Вулкашин от чадър излезе,
та Момчил войвода нападна.
Момчил се от Вулкашин уплаши,
та си бутна коня да бега;
бута коня, кон не бърза.
От мъки кон на Момчил продума:
- Ой ле, господарю, Момчиле войводо,
ка да бързам с тебе да бегам,
като Момчилица крила ми опали,
крила опали, ноги окова,
да не мога веке с крила да хвъркам,
с крила да хвъркам, с нозе да ходя!
Тога си се Момчил досети,
ке му е люба курава гидия,
и ке от нея ке Момчил загине.
Дорде Момчил във кале да влезе,
достигна го кральо Вулкашино,
та ках Момчил със сабя махна,
със сабя махна, глава му отсече,
та си Момчил от коня падна.
Тога Вулкашин у Пирот дойде
и код Момчилови порти запре;
на порти чука, Момчилица вика.
А Момчилица у сараи седи,
у сараи седи, с друзи любета весели.
Ка си чу, ке се на порти чука,
на порти чука, Момчилица вика,
погледна си от високи прозори,
от прозори гледа, Вулкашину говори:
- Почакай, Вулкашин, порти ке отворя,
порти ке отворя, в сарай ке влезеш!
Ка си Момчилица това изрече,
върза си детето с въже през кръсти,
та си дете из прозорци спуща,
от прозорци спуща, порти да отвори,
до половин го спусне, па го издигне
и с това си Вулкашин мами,
Вулкашин мами, любета да бегаа.
Виде Вулкашин, ке порти не отваря,
порти не отваря в сараи да влезе;
разсърди се Вулкашин, порти строши,
порти строши, в двори влезе,
в двори влезе, на сатари изкочи.
Там си найде Момчилица млада,
та на Момчилица люто говори:
- Бог те убил, кураво гидийо,
ти измами Момчила войвода,
измами го, погуби го,
така ке и мене да измамиш!
Та си свали кралю Вулкашин,
свали Момчилица от сараи на двори,
та я спусна в дупка дибока,
коя бе пълна с лой и катран;
па си запали Момчилица млада,
коя горе три дни и три нощи,
та стана на прах и пепел.
Тога Вулкашин взе Ефросина,
Ефросина, сестра на Момчила,
та Ефросина стана кралица.
А що беха до три добри слуги,
добри слуги на бегу Радул бегу,
них донесоха на Разбой планина
от онова Синьо езеро;
донесоха и Момчила войвода,
та й закопаха край града,
край града, града Пирота,
кои гробища и се седе,
и се седе като паметници.
А Вулкашин Ефросина отведе,
Ефросина отведе в Прилепа града,
та се водиха триста годин,
та си родиха до три деца -
първо дете кралю Андрашина,
второ дете млада Ангелина,
третьо дете Марко Кралевики.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014