|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със златни подкови,
със посребрени каяри.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчил думаше:
- Момчиле, любе Момчиле,
де ходиш, любе, де скиташ?
Вечер си конче ковеш,
сутрин конче обосява.
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, любе Еленке,
като ме питаш, да кажа!
Аз ходя, любе, аз скитам,
в цар Костадинови дворове,
там си щерка му аз любя,
негова щерка най-малка.
Любя я и ще я взема,
пък тебе ще те изпъдя!
Еленка, кат чу тез думи,
бързо на царя съобщава,
че си потеря вдигнала,
да търсят Момчил да хванат.
Момчил при порти си стигна,
виком се, виком провикна
на Еленка, булка хубава,
да му портите отвори.
Докато си думи издума,
потерята го настигва
и си Момчила хванала,
хванала и го убила.
Джулюница, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|