|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
вечер си конче той кове,
сутрин си конче оседлаваше.
Еленка Момчил думаше:
- Момчиле, либе Момчиле,
де ходиш, либе Момчиле,
с твойто конче хранено?
- Аз ходя, либе Еленке,
в Цариграда голяма;
там съм залюбил, Еленке,
цар Костадинова дъщеря,
Мара ми бяла гъркиня.
Еленка писмо написала,
царят си писмо получи,
писмото пише, говори:
"Царьо ле, цар Костадине,
опустяло ти е царството,
кога си Момчил не хванеш,
че той е, царьо, залюбил
твоята щерка най-малката..."
Диня, Старозагорско; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|