* * *

Убийството на Момчил юнак

Петрана Стоян думаше:
- Че кой е, любе, като нас?
Коя като мене хубава,
кой като тебе юнак?
Ти имаш конче крилато,
крилато, още хвъркато,
и имаш сабя френгия,
и имаш пушка бойлия.
Стоян Петрана на шега:
- Петрано, любе Петрано,
ти си, любе, хубава,
ала Страшил е по-юнак от мене,
Страшил, страшна войвода!
Петрана шега не знае,
грабнала златна ножица,
влязла в хладни яхъри,
на конче крилца отряза,
крилцата, до раменцата,
на сабя калай изляла,
на пушка туткал наляла.
Грабнала златни нахтари,
отключи маджар сандъци,
извади най-баш премяна,
че се с премяна уреди.
Грабнала бели бакъри,
че си за вода отиде
във тая гора зелена,
на Страшилово кладенче.
Там дето Страшил ходеше,
със седемдесет юнака.
Страшиловите юнаци,
като Петрана видели,
те на Страшил думаха:
- Страшиле, страшна войводо,
стана ний толкоз ходихме,
за вода никой не дойде.
Бре каквай таз гидия,
дето е за вода тук дошла,
да идем, да я хваниме.
Страшил на юнаци думаше:
- Всички на място седете,
от място вий не мърдайте!
Това е булче Петрана,
на Стоян - страшна войвода.
Стоян е по-юнак от мене
той има конче хвъркато,
и има пушка бойлия,
и има сабя френгия.
Кат зачу тез думи,
тя на Страшила продума:
- Не бой се, любе Страшиле,
аз съм му золум сторила -
на конче крилца отрязах,
крилцата до раменцата;
на сабя калай съм наляла.
Страшил при Петрана отиде,
и й водата той напи,
и я чело по чело полюби.
Кат си Петрана отиде,
и на Стояна продума:
- Стояне, любе Стояне,
много се хвалеше,
че си по-юнак от Страшил.
Ази си ходих за вода,
той ме на пътя пресрещна,
и ми водата той напи,
и ме по чело полюби.
Кат зачу тез думи,
че той се върло разсърди.
Увлезе в хладни яхъри,
изведе конче крилато,
крилато, още хвъркато.
Препаса сабя на кръста,
окачи пушка на рамо,
възседна конче хвъркато,
и си в гората отиде,
там дето Страшил ходеше.
Ето го Страшил, че иде,
Стоян се назад повърна,
позбута конче - не хвръкна,
запъна пушка - не гръмна,
опъна сабя - не измъкна.
Нали е Божа работа,
конче на Стоян продума:
- Стояне, милен сайбия,
пуста й Петрана, проклета,
голам ти й золум сторила.
Тя ми крилцата отряза,
крилцата до раменцата,
на сабя калай е сляла,
на пушка туткал наляла.
Ти слез с крака да бягаш,
дано се, Стояне, отървеш.
Че хукна Стоян да бяга,
бягал е Стоян, що бягал,
до техни порти достигнал.
Пуста Петрана, проклета,
железни порти заключи,
и златни ключове е скрила.
- Сестро Марийке, Марийке,
ела ми порти отключи.
Марийка се от сайван обажда:
- Не мога, бате, да дойда,
буля е върла душманка,
на тебе бате и на мене.
Тя ми косата завърза,
за тези златни диреци.
- Силно се, сестро, подръпни,
дано си дирек отчупиш,
или пък коса отскубнеш.
- Не може, бате, не може,
коса пръщи, не се скубе,
дирек пръщи, не се чупи.
- По силно се, сестро, дръпни,
дано си дирек отчупиш,
или пък коса отскубнеш,
че Страшил ще ме достигне,
главата ми ще отреже.
Силно се Марийка дръпнала,
не се дирека отчупи,
най се косата отскубна.
Марийка при порти отиде,
и на батя си пак дума:
- Не мога, батко, не мога,
буля е върла душманка,
на тебе батко и на мене,
железни порти заключила,
златни ключове е скрила.
Стоян на Марийка продума:
- Сестро Марийке, Марийке,
ти тъка платно ленено,
ленено и копринено,
иди го, сестро, донеси,
че го през порти прехвърли,
аз ще се хвана за платното,
дано ме, сестро, извлечеш,
през тези железни порти.
Марийка платно донесе,
и го през порта прехвърли.
Стоян се за платно похвана,
почнала Марийка да опъва,
до полум го порти изтегли,
пуста й Петрана, проклета,
отде се й Петрана съвзела,
със тези златни ножици,
тя си платното преряза,
Стоян си на земята падна,
и ето Страшил пристига,
и му главата отряза.
Петрана му порти отключи,
Страшил във двора влезе,
и на Петрана думаше:
- Иди ми донеси, Петрано,
Стояновата премяна,
да се със нея пременя.
Петрана му дрехи донесе,
Страшил ми, страшна войвода,
като му гащи нахлува,
през единия се крачол промуши;
като си ботуши обува,
в единия ботуш влезе;
като му калпак нахлува,
като под връшник остана.
Страшил Петрана думаше:
- Петрано, холан, Петрано,
Стоян бе такъв юнак,
че му главата изяде,
и моята ще да изядеш.
Че й главата отряза,
и се с Марийка вземаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014