* * *

Убийството на Момчил юнак

Ожени се млада Момчилица,
та вземала Момчила юнака.
Писмо пише Дойчин, добър юнак,
та го праща млада Момчилица,
у писмото на нея писуе:
"Ой те тебе, млада Момчилице,
я не можех тебе да те вземем,
ти на мене любе да ми бъдеш,
мож ли, моме Момчилице млада,
мож ли, моме, Момчил да отровиш?
Азе тебе за любне че вземем!"
Бог да бие Момчилица млада!
Писмо чети и друго писуе:
"Ой те тебе, Дойчине юначе,
я не можем Момчила да тровим,
он си има своя стара макя,
и си има своя мила сестра -
макя готви ручки и вечери,
макя готви, сестра му приноси."
Изпрати си тая бела книга,
изпрати я млада Момчилица,
изпрати я Дойчина юнака.
Второ писмо Дойчин написува:
"Ой те тебе, Момчилице млада,
и това ли, моме, да те учим,
да те учим, моме, да научим?
Ти си ойди на чешма шарена,
като дойде Момчил довечера,
он че дума, а ти му не думай,
он че тебе, моме, да те праша,
ти му кажи, Момчилице млада:
"Какво азе на тебе че думам,
ти ме мене за жена не знаеш!
Снощи ойдох азе на чешмата,
там затекох юначки невести,
какво они сос мъже се хвалят,
какво рано, рано станували,
на юнаци конете справяли,
какво они сабли им острили,
какво они пушки им пунили,
а тизе ме за жена не знаеш!
Макя готви ручки и вечери,
макя готви, сестра ти приноси.
Кога тизе на лова че ойдеш
сестра справя коня доралия,
сестра остри сабля дипленица,
сестра пуни пушка севделия!"
Като рече: "Момчилице млада,
стани рано, та сестра превари!",
тогай така, моме, да направиш -
подкови му коня, убоди го,
подкови го, люто убоди го,
оседлай го, много притегни го,
очите му сос катран замажи,
крилата му сос борна подпали,
саблята му през камик претръгни,
пушката му с песок напуни.
Като дойде у гора на лова,
че приготвим триесе дружина
да хванеме Момчила юнака,
тогай тебе за любне че вземем!"
Получила писмо Момчилица,
получила от Дойчин юнака.
Какво писал Дойчин добър юнак,
що я Дойчин у писмо научил,
що я учил, така направила.
Кога било, море, довечера,
она ошла на чешма шарена
и се она от чешма върнала,
та донела студена водица.
Момчил дойде от гора зелена,
он я гледа, она го не гледа,
он ю дума, она му не дума,
тогай дума Момчил добър юнак:
- Ой те тебе, мое пръвньо любе,
я те гледам, а ти ме не гледаш,
я ти думам, а ти ми не думаш,
защо си се, любе, разсърдило?
Тогай она, кучка, продумала:
- Какво азе тебе че ти думам,
какво азе тебе че те гледам,
ти ме мене за жена не знаеш!
Макя готви ручки и вечери,
макя готви, сестра ти приноси.
Снощи идех на чешма шарена,
там затекох юначки невести,
какво они сос маже се хвалят,
какво рано, рано станували,
на юнаци конете справяли,
какво они пушки им пунили,
какво они сабли им острили.
Кога тизе по гора че ойдеш,
сестра справя коня доралия,
сестра остри сабля дипленица,
сестра пуни пушка севделия.
Тизе мене за жена не знаеш!
Проговори Момчил, добър юнак:
- Ой те тебе, Момчилице млада,
стани рано, та сестра превари,
оседлай ми коня, подкови ми,
и превари, та сабля наостри,
и превари, та пушка напуни!
Що я учил Дойчин добър юнак,
що я учил се така правила.
Са нощ она не е легувала,
конята му она подковала,
подковала и люто убола,
оседлала, много претегнала,
очите му с катран замазала,
крилата му с борна изпърлила,
пушката му песок напунила,
а саблята през камик тръгнала.
Дури петли еднъж да пропоя
да пропоя петли, да повторя,
тя викнала Момчила юнака:
- Стани, стани, Момчиле юнако,
се дружина на лова ойдоха!
Стана Момчил, та на лова тръгна,
коня кара, коня му не ходи,
та престигна у гора зелена.
Ка го виде Дойчин, добър юнак,
на дружина потийо говори:
- Я го иде Момчил добър юнак,
скоро ние Момчил да хванеме,
да хванеме, да го погубиме!
Като зачу Момчил тия думи,
връща коня назад да избега.
Коня кара, коня му не бега,
пушка пука, пушка му не пука,
сабля маа, сабля му не реже,
па продума Момчил добър юнак:
- Леле, конче, леле, доралийо,
ти бегаше, конче, без неволя,
сега нечеш на тая неволя!
Ти режеше, сабльо, без неволя,
а па сега нечеш на неволя!
Ти пукаше, пушко, без неволя,
сега нечеш, пушко, на неволя!
Тогай му е конче продумало:
- Ой, Момчиле, ти мой стопанино,
клето да е твое пръвньо любе,
що го пущи тебе да те справи!
Подкова ме, люто убоде ме,
оседла ме, много претегна ме,
очите ми с катран замазала,
крилята ми с борна подпърлила,
пушката ти песок напунила,
саблята ти през камик тръгнала.
Н' имам нозе, Момчиле, да бегам,
н' имам очи, Момчиле, да гледам,
н' имам криля, Момчиле, да литнем -
че те хване Дойчин добър юнак,
че те хване и че те погуби,
а па нея за любне че вземе!
Провикна се Момчил добър юнак:
- Мило конче, мило доралийче,
бегай, конче, бегай, колко можеш,
колко можеш и колко не можеш,
та да можем до двор да престигнем,
да престигнем мой равни двори,
па тогава саир че ни гледаш,
ем на нея, конче, ем на мене,
само гледай до двор да престигнем!
Бега конче, бега доралийче,
та си ойде до негови порти.
Бог е убил млада Момчилица!
Момчил вика сестра да отвори,
а не може сестра да постане,
та на браток порти да отвори,
а се она низ двор провикнуе:
- Мили братко, Момчиле юначе,
проклето да й твое първо либе,
заплете ми мой руси коси,
заплете ги, братко, уврза ги,
уврза ги за мермерен дирек,
да не можем, братко, да си станем,
та на тебе порти да отворим.
Троши порти, та у двор улазяй,
тогай можеш душа да си спасиш!
Момчил порти с боздуган изкръти,
та увлезна у негови двори.
Що да види Момчил и да чуе -
сестра му й за дирек увръзана,
макя му й у одая затворена.
Щото си е Момчилица млада,
а она се бело пременила
и чекала Дойчин да й дойде.
Та увлезна Момчил добър юнак,
и на Момчилица продумуе:
- Ой те тебе, Момчилице млада,
затова ли искаш тизе, море,
затова ли коня да ми справяш,
затова ли сабля да ми остриш,
затова ли пушка да ми пуниш,
затова ли на лов да ме пратиш -
да ме хване Дойчин добър юнак,
да ме хване и да ме погуби,
тебе Дойчин за любне да вземе!
Кажи, море, кажи, Момчилице,
дали, моме, глава да ти режем,
ели, моме, слуга че ми бидеш,
дали, моме, светло че ми светиш,
ели, моме, слуга че ми служиш?
Проговаря Момчилица млада:
- Я не можем слуга да ти служим,
може нещо азе да прегрешим,
азе тебе светло че ти светим.
Затвори а у хладна одая,
та покани знайно и незнайно,
та покани свои приятеле
и покани Дойчина юнака.
Сбирале се три дни и три нощи,
пуни двори госкье изпуния,
се е чакал Момчил добър юнак,
се е чакал Дойчин да му дойде.
Като дойде Дойчин добър юнак,
излезна си Момчил добър юнак,
излезнал е среде равни двори,
изкопал е дупка до колене,
па си хвана Момчилица млада,
намаза я лоя и катрана,
па я поби у сред равни двори.
Запали я от русата глава,
та да свети млада Момчилица
и се Момчил викома провикна:
- Пийте, яжте, бре, мили другари,
пийте, яжте - невеста че свети!
Загорела нойна руса коса,
провикна се Момчилица млада:
- Ей, Момчиле, Момчиле юначе,
не е ли ти жал за русата коса?
Отговара Момчил добър юнак:
- За коса ми жал, за тебе не ми е!
Загорели нойни черни очи,
па е она жално продумала:
- Ей, Момчиле, Момчиле юначе,
не е ли ти жал за черните очи?
Отговара Момчил добър юнак:
- За очи жал, за тебе не ми е!
Загорело нойно бело лице,
па е она жално продумала:
- Ей, Момчиле, Момчиле юначе,
на е ли ти жал за белото лице?
Отговара Момчил добър юнак:
- За лице жал, за тебе не ми е!
Загорела нойна тънка снага,
па е она жално продумала:
- Ей, Момчиле, Момчиле юначе,
не е ли ти жал за тънката снага?
Отговара Момчил добър юнак:
- За снага жал, за тебе не ми е!
Пийте, яжте, собрана дружина,
пийте, яжте, невеста че свети!
Провикна се Момчил добър юнак:
- Е, Дойчине, Дойчине юначе,
айде ние годеж че правиме,
че ти дадем моя мила сестра!
Като разбра Дойчин тия думи,
шибнал Дойчин неговата коня,
та си Дойчин надалеч избегал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014