* * *

Убийството на Момчил юнак

Шчо се шетат млада Момчулица,
шчо се шетат из рамни дворови.
Jа догледа Момчула воjвода,
изговори Момчула воjвода:
- А невесто, а добро, убаво,
шчо се шеташ из рамни дворови?
Изговори убава невеста:
- Аj ти тебе, моjи господаре,
jа се шета из рамни дворови,
шчо догледав нод Пилита града,
шчо догледав срна и кошута,
ми текнало од лофчок понада.
Бог да убиjет кучка Момчулица,
не jе се jало од лофчок понада,
ток писала jедна бела књига,
jа писала кралю В'лкашину:
- Како зноjеш крале В'лкашине,
да загубиш Момчула воjвода,
ћа го прата под Пирита града,
ћа го прата ловчок да уловит,
тамо да го виjе загубите.
Пак се шетат млада Момчулица,
jа догледа Момчула воjвода:
- Еj, невесто, еj добро големо,
шчо се шеташ из рамни дворови;
не л' качи се горе на дивани!
Изговори убава невеста:
- Аj ти тебе моjи господаре,
ми текнало од лофчок понада,
шчо догледав под Пирита града,
шчо догледав срна и кошута.
Изговори Момчула воjвода:
- Аj ти тебе, убава невесто,
не ли поjди в темна коњушница,
да извадиш коња крилатнего.
Бог да убиjет кучка Момчулица,
от ми поjде в темна коњушница,
му подгоре коњу ситни криља.
От го jафна Момчула воjвода,
ми отиде под Пирита града;
не ми виде срна и кошута,
ток ми виде три иљади воjска.
От ми бодна Момчула воjвода,
и си бодна коња крилатнего,
шчаку биле криља подгорени, -
от ми летна више да ми бегат.
Бог да убиjет кучка Момчулица,
кога излезе Момчула воjвода,
jако ми и порти затворила.
И jа зеде сестра Момчулова,
косми jе врза за бели диреци.
От ми доjде Момчула воjвода;
кога виде - порти затворени,
ми извикна Момчула воjвода:
- Не л' отвори, млада Момчулице,
Момчулице, убава невесто,
jа не наjдов од ловчек понада,
ток си наjдов три иљади воjска.
От го дочу сестра Момчулова:
- Аj ти тебе моjи мили брате,
Бог да убиjет кучка Момчулица,
jако ми й порти заключила,
врза ми косми за бели диреци.
Изговори Момчула воjвода:
- Шибни, сестро, косми искини й,
да откинеш твоjи мили братя.
Шибна сестра косми й искина,
й искина од бели диреци,
се дивани кръв и утопило.
От ми взела платно небелено,
от го пушчи од високи диван:
- Зафати се, моjи мили брате!
Се зафати Момчула воjвода,
от го крена до високи диван,
приде, доjде кучка Момчулица,
го пресече платно небелено,
го отпушчи Момчула воjвода,
го отпушчи на смрт го утепа.
Бог jа убил млада Момчулица,
от ми поjде, порти раствори,
и раствори високи дивани.
И ми доjде краља В'лкашина,
ми донесе три иљади воjска;
ми й седна на честна трпеза,
им донесе чаша ведорница,
шчо ми пило Момчула воjвода.
Се изредиjе три иљади воjска.
Ушче ми jа чаша не начеjе,
изговори крала В'лкашина:
- Бог те убил, кучко Момчулице,
си не дексала таквего jунака,
да ћа дексаш крала В'лкашина.
Пак донесе сабjа динишиjа,
се изредиjе трп иљади воjска,
не може jе сабjа да отворит.
Люто клнет Краља В'лкашина:
- Бог те убил, кучко Момчулице,
си не дексала таквего jунака,
да ћа дексаш краља В'лкашина.
Пак донесе бурма Момчулова,
от jа кладе краља В'лкашина,
го зафати дури до лакоти...
Му донесе скорни Момчулови,
го фатиjе до свилени поjас...
Люто клнет краља В'лкашина:
- Бог те убил, млада Момчулица,
си загубила таквего jунака.
Си jе зеде сестра Момчулова,
jа остави млада Момчулица...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014