* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
без свещ и без борина,
на ясната месечина.
Вечер си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени махови,
заран конче обосяло.
Еленка, булка хубава,
тя си на Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
де ходиш нощем, де скиташ,
вечер ти конче ковано,
заран ти конче обосяло?
Момчил Еленки думаше:
- Еленке, булке хубава,
аз ходя, Еленке, аз скитам
във Цариграда голема,
при цар Костадинова дъщеря.
Любим я, Еленке, лъжем я,
любим я и ще я взема,
теб ще те млада напусна,
млада нещастна да ходиш!
Еленки се жалба дожале,
право си при царя отиде
и си на царя думаше:
- Царьо ле, честити царьо,
опустело ти царството,
кога не мож Момчила да хванеш,
главата да му отрежеш,
при мене да я донесеш!
Царя се люто разсърди,
изпрати трима гавазе
и на гавазе думаше:
- Гавази, верни гавази,
къде Момчила хванете,
главата да му отрежите,
при мен да я донесете!
Гавази Момчила хванаха,
че му главата отрезали,
право при цар я занесле.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014