|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови
и посребрени махове;
Момчиловата булчица,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, любе Момчиле,
де ходиш, любе, де ходиш -
вечер си конче ковеше,
сутрин ти конче обосяло?
Момчил на Еленка думаше:
- Кат' ме питаш, да кажа,
без да те, любе, излъжа -
аз ходя, любе, аз ходя
в Цариград, града голяма,
на Осман паша при дъщерята -
любя я, Еленке, лъжа я,
лъжа я и ще я взема,
пък тебе, любе, ще оставя!
Догде Момчил издума,
турци на порти хлопнали,
Момчила жив са хванали,
главата му отрязали,
на Осман паша занесли.
Червена вода, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|