* * *

Убийството на Момчил юнак

Еленка вода налива,
Момчил конче поеше.
Еленка Момчилом думаше:
- Либе Момчиле, първо венчило,
къде ми ходиш, либе ле?
Всяка сутрин конче ковеш,
всяка вечер конче обосява.
Момчил Еленке думаше:
- Либе Еленке, Еленке,
като ме питаш - да ти кажа -
аз си ходя, либе ле, в Цариград,
при царя и съм залюбил
цар Костадиновата дъщеря,
любя я и ще я взема,
пък тебе, либе, оставям,
млада вдовица да ходиш
с малко мъжко детенце.
Еленка нищо не рече,
оброни сълзи два реда
и влезе вътре вкъщи.
Вземала черно мастило
и бяла книга, написала бяла книга,
и я на царя изпрати.
Царя книга получи:
"Царьо ле, царьо, везирьо,
Момчил е, царьо, залюбил
твоята, царьо, дъщеря.
Любил я и ще я вземе,
пък мене, царьо, остави
млада вдовица да ходя
с малко мъжко детенце!"
И когато прочете,
и двама гавази повика,
и им думаше:
- Тичайте, Момчила да стигнете,
главата да му вземете,
на мене да я донесете!
Стигали, не го достигат,
мил им е - как да го кайдисат.
Момчил до двори пристигна
и се на Елена провикна:
- Либе Елено, Еленке,
излез вънка, любе ле!
Доде Еленка излезе,
гавази на двори пристигнали.
Гавази думат Еленке:
- Еленко, мари, хубава,
такъв ми хубав Момчила,
защо го, Еленке, издаде?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014