|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени каяри,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охромява.
Момчилова булка Еленка,
тя си на Момчил думаше:
- Де ходиш, Момчо, де ходиш
да ти конче обосява,
обосява, конче, охромява?
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не та лъжа!
Аз ходя, Еленке, аз ходя
във Цариграда голяма -
в цар Костадинови палати.
Той си има, Еленке,
до три дъщери хубави -
първата, Еленке, втората,
третата Мария гъркиня.
Любя я, Еленке, любе я,
любе я и ще я взема,
теб парясница ще оставя,
да ти се смеят хората -
момите по кладенците,
момците по седенките.
Еленка дума Момчилу:
- Дето си ходил досега,
там иди - да ти отворят,
кончето да ти напоят...
Черневци, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|