* * *

Убийството на Момчил юнак

Еленка дума Момчиле:
- Момчиле, либе Момчиле,
къде си ходял и доходял,
та ти кончето обосява,
обосява, либе, охромява?
Вечер си конче подковеш,
на тези млади налбанти, (2)
със позлатени подкови,
със посребрени гвоздеи,
заран ти конче обосява,
обосява, либе, охромява.
Момчил на Еленка думаше:
- Еленке, либе Еленке,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
къде ми е хода и дохода.
Аз ходя, либе Еленке,
у царя, цар Костадина.
Царя има до три дъщери.
Средната, Мара гиздава,
любя я и ще я взема.
Тебе ще те млада напусна,
да ходиш, либе, да скиташ,
мила, недрага никому.
Кат зачу Еленка тез думи,
че взела бяла хартия
и цариграшко мастило,
до царя писмо написа,
и фчер писмото писано:
"Царю ле, царю честити,
пусто ти й остало царството,
царството и господарството,
кат идва Момчил гидия
във твойте царски палати,
да либи твойта дъщеря,
средната Мара гиздава,
либи я и ще я вземи,
мене ще млада напусне,
да ходя, царю, да скитам
мила, недрага никому!"
Царя си писмо прочете,
наред войската разреди,
наред войската край града,
три реда млади войници,
войници, млади конници.
Вардят Момчиля да хванат.
Заранка рано в неделя
Момчил в черкова отиде.
Като в черкова стоеше,
ляво му око заигра,
заиграло око, не спира.
Самин се Момчил усети,
че го е жена му издала.
И от черкова излезе,
хранено конче възседна,
златни махмузи потурна,
по девет кила едина,
дето от баща му останали.
Че си кончето пободна -
конче му хвръкна, прехвръкна.
Като през града бягаше,
тъмна се мъгла вдигаше;
като край града излезе,
три реда млади войници,
войници, млади конници,
вардят Момчила да хванат.
Момчил си конче пободна -
конче му хвръкна, прехвръкн.
Като през поле бягаше,
тъмна се мъгла вдигаше,
само го веднъж видяха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014