* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени надкови.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява.
Еленка Момчил думаше:
- Момчиле, първо първино,
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосява.
Я кажи ми, бре, къде ходиш,
я кажи, кажи, не лъжи!
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, първо първино,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те излъжа.
Досега скришом вършех го,
а отсега, мари, нататък
не може скрито да бъде.
Аз ходя, мари, аз ходя
в Цариград, град голям.
Цар Костадин, мари,
има две дъщери хубави,
хубава Мара гъркиня.
Любе я, мари, любе я,
любе я и ще я взема,
а тебе клета оставям
с мъжка рожба на ръце
и друго, мари, на сърце.
Еленка се много ядоса.
Взела бяла хартия,
черно си писмо написва
до стари цар Костадин:
"Царю ле, царю честити,
опустяха ли ти царството,
царството и господарството,
като си Момчил не хванеш!"
Царят си писмо получи,
получи писмо, прочете.
Ава като войска нареди
окоп стените на Цариград,
третия окоп палата
да си Момчил залови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014