|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени махове.
Вечер си конче ковеше -
сутрин му конче обосяло.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила продума:
- Момчиле, вярно венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
вечер си коня приковвяш,
заран ти конче обосяло,
обосяло конче, окуцяло.
Де ходиш, Момчиле, де скиташ?
Момчил на Еленка продума:
- Еленке, булка хубава,
Еленке, първо венчило,
като ме питаш - да кажа,
да кажа, да те не лъжа!
Аз ходя, Еленке, аз ходя
във Цариграда голяма,
в цар Костадиновите дворове.
Той има, Еленке, две щерки,
третата, Еленке, третата,
третата - Мара, бела гъркинка,
нея съм, Еленке, залибил,
тебе ще, Еленке, остава.
Царевец, Врачанско (Иманье без довършуванье. Фолклористичен сборник.
Народно-песенното наследство на Врачанския регион. /Съст. Йорданка Манкова. Враца,
2012, № 7.5).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|