* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил кове своя добра коня
у темнина без бела борина,
либе му е с лице светила,
па на Момчил потийо говори:
- Ой, Момчиле, Момчиле юначе,
защо ковеш своя добра коня,
че я ковеш и заран и вечер?
Я Момчил й потийо говори:
- Бог те убил, женска пикливице,
и това ли мене че се смееш!
Разсърди се млада Момчилица.
Кога било утрин озарано,
рано рани Момчил добър юнак,
па на либе потийо говори:
- Стани, стани, млада Момчилице,
да идем на нови пазари,
на пазаре у Коруна града.
Па станала млада Момчилица,
премени се милно, накити се,
па ойдоха у Коруна града.
Па си бръкна Момчил добър юнак,
па си бръкна у десни джобове,
та извади пари неброени,
та ги даде млада Момчилица
да си купи що й душа иска.
Той си влезна у хладна механа,
тя си шетна низ Коруна града.
Насреща й Корун кеседжия.
Проговара млада Момчилица:
- Хвала тебе, Коруне гидийо,
айде с тебе да се залибиме.
Отговаря Корун кеседжия:
- Бог те убил, Момчилице млада,
я не смеем Момчила да гледам,
а то не ли тебе да залибим.
Отговаря млада Момчилица:
- Хвала тебе, Коруне гидийо,
Момчил иде у гора на лова,
ти събери три иляди войска,
па си ойди у гора зелена
да погубиш Момчила юнака.
Рано рани Момчилица млада,
та на Момчил закуска направи,
изпрати го у гора на лова
и заключи тия бели порти,
па излъга зълва Кателена,
та й коси за дирек заплете.
Момчил ойде у гора на лова.
Ка го виде Корун кеседжия,
па на войски потийо говори:
- Кой че от вас лова да улови,
да улови Момчил добър юнак.
Момчил бега и они по него,
та отиде до белите порти -
Момчилица порти заключила.
Провикна се Момчил добър юнак:
- Леле варай, сестро Кателено,
я изнеси платно даровито,
та прехвърли през белите порти,
та си спаси свое мило брате.
Отговаря сестра Кателена:
- Леле варай, Момчил мило брате,
клето да е твое първо либе,
она си е порти заключила,
мене коси за дирек заплела,
та не мога платно да изнеса.
Провикна се Момчил добър юнак:
- Тегли, сестро, та коси изскуби,
само брате живо да си спасиш.
Тръгна сестра, коси та изскуба,
та изнесе тънко бело платно,
прехвърли го през белите порти.
Момчил хвана платно даровито,
изкачи се дори до половин.
Бог да бие Момчилица млада,
извътре е платно пререзала,
падна Момчил на черната земя.
Достигна го Корун кеседжия,
отсече му тая руса глава.
Глава скача, език дума дума:
- Хвала тебе, Коруне гидийо,
да погубиш Момчилица млада,
че она е хитра, дяволита -
зарад тебе менека погуби -
зарад други, тебе ке погуби -
да залюбиш сестра Кателена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014