* * *

Убийството на Момчил юнак

Седи Станиш у хладна механа,
та си пие това руйно вино.
Излезнало Станишево либе,
па на Станиш тийо проговори:
- Хвала, Станиш, хвала, добър юнак!
Какво те е пиенье хванало?
Дружина ти у лова отода -
вдиг' се, вдиг' се у лова да идеш!
А Станиш ю тийо отговори:
- Нощеска съм зъл сън сънувало -
припадна ми тевна гъста мъгла
поди Гнилен преко синьо баре.
Низ мъглата ясни кърви капа.
А она си на Станиш говори:
- Вдиг' се, вдиг' се, у лова да идеш!
Това снище оно не е нищо.
Вдигнал се е Станиш низ механа,
та си пойде у лова да иде.
У пиянство коня не постегна,
у пиянство пушка не наплъни,
у пиянство сабля не наточи,
у пиянство топуз не обиде.
Па отиде у зелена гора -
среща му са три сръбски делии.
Бутна Станиш с коня да утече,
а кони си на Станиш продума:
- Я не можем, Станиш, да ти бегам -
клето да е твое пръвньо либе,
трой ми крила под колене върза,
още трои с борина опръли,
та не можем с тебе да утечем.
Тръгна Станиш тънка боздугана -
боздугана с пепел насипана.
Тръгна Станиш топуз шестопери -
на топуз му дръжка отсечена.
Тръгна Станиш сабля мегданлиа -
саблята му у къл запоена.
Рипна Станиш, пеши да утече.
Бега, бега до негови двори -
Станишови порти заклопени.
А он окна неговата сестра:
- Леле, сестро, леле, Ангелино!
Да отвори порти да утечем.
А она си на брата продума:
- Я не можем, брайно, да говорим -
клето да е твое пръвньо либе!
Излъга ме, коса да ми плете,
та ми върза коса за диредзи,
та не можем, брайно, да отворим.
А Станиш си на сестра продума:
- Режи, сестро, коси до диредзи,
коси, сестро, па че да пораста -
брата, сестро, нема да го видиш!
Отрезала коси до диредзи,
па на брата си тийо проговори:
- Клето да е твое пръвньо либе!
Че е скрило от мене ключове,
та не можем порти да отключим.
А Станиш си на сестра говори:
- Я изнеси това бело платно -
прехвърльи го през връх през дуваре,
да се хванем, сестро за платното.
Изнела е това бело платно,
прехвърльи го през връх през дуваре,
та се хванал Станиш за платното.
притръчало Станишово либе,
та пресече това бело платно -
та си падна Станиш от дуваре.
Стигнаа го три сръбски делии,
стигнаа го, та го уловиха,
а Станиш им тийо проговори:
- Хвала вазе три сръбски делии!
Вие че си мене погубите -
не либете мое пръвньо либе,
че е оно кучка неверита,
та че така и вазе да издаде.
Залибете сестра Ангелина,
ега би се рожба породила,
ега би се на уйкя метнало.
А либе ми с катран намажете
от петите дори до главата,
та па си го с огън запалете,
да ви свети, сватба да правите.
Погубиха Станиш добър юнак,
увзели са Станишова чизма,
у чизма му кръстато седнали!
Увзели са Станишови калпак,
у калпак са до силаф улетли!
Па хванаха Станишово либе,
па си него с катрань намазаа.
Залибиа мома Ангелина,
а снаха ю с огън запалиха,
та светила три дни и три ноще,
додека си сватба направили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014