* * *

Убийството на Момчил юнак

Ей, Момчиле, Момчиле юначе!
Книга пише паша Влаанлия,
та я прача млада Момчилица
да отрови Момчила юнака.
Книга връча млада Момчилица,
та я връча паша Влаанлия:
- Таком Бога, пашо Влаанлийо,
я не могу Момчила тровити -
Момчил има сестра Ефросия
и си има една стара майкя;
сестра готви ручок и вечера,
я майкя ву я бре обияджа...
Я не смеем близо да си придем,
я то не ли Момчил да отровим!
Но къга биде на ден на Джурджовден,
да собереш три хиляди войска,
отведи я у Мъглена гора -
Момчил иде у гора на лова,
да си лови шатки златокрилки,
та че дойде, там да го погубиш!
Послуша я паша Влаанлия.
Къга дойде на ден на Джурджовден,
през ночта му она коня справля -
стегнала му дванайсе колана,
очи му е с катран намазала,
крила му е с огън подпърлила,
сабля му е през камък тръгнала,
па си вика Момчила юнака:
- Стани, стани, Момчиле юначе,
вси юнаци по гора ойдоха,
че изловят шатки златокрилки,
а ти, юнак, още дома спиеш!
Разбуди се Момчил добър юнак,
па си рипна на юначки нозе,
па си Момчил дума продумало:
- Бог те убил, мое пръвньо любе,
та оти ме от сънок събуди?
Страшен съм си сънок сънувало -
на среча ми иде до две люти змии,
една уби(х), друга ме изеде!
Повика си Момчил добър юнак,
повика си осем мили шури,
и повика дванайсе братанца,
и пойдоха по път, по друмове.
Право идат у гора зелена,
у гората зелени чадъри,
под чадъри паша Влаанлия,
и при него три хиляди войска.
Продума си Момчил добър юнак:
- Добър ден ти, пашо Влаанлийо!
- Дал Бог добро, незнайни юначе!
Дума дума Момчил добър юнак:
- Таком Бога, пашо Влаанлийо,
не се чудим как си войска събрал,
но се чудим как я земня държи!
Проговори паша Влаанлия:
- Я съм събрал войска за неволя,
да си ловим Момчила юнака,
де го найдем, там да го погубим!
Уплаши се Момчил добър юнак,
побегна си назад да си бега...
И се сети паша Влаанлия,
и поведе войска да го гони.
Момчил кара коня да му ходи,
я коньо се назад, бре, повръча...
Дума дума Момчил добър юнак:
- Играй, коньо, коньо пейливано!
Ти играеш, коньо, без неволя,
съга нечеш, коньо, на неволя!
Проговори коня пейливана:
- Бог да бие твое пръвньо либе,
стегнало ми дванайсе колана,
очи ми е с катран замазало,
крила ми е с огън подпърлило,
сабля ти е през камък тръгнало,
та заспало мое клето сърце...
Я извади златни, бре, махмузи,
та ме ръгни тънки половини,
ега би се сърце разиграло,
да не би си ние избегали!
Па извади златни, бре, махмузи,
та си муна коня половини,
разигра се коня пейливана,
право иде дома на дворове,
ама му са порти затворени -
затвори ги неговото любе!
Пристигна го паша Влаанлия,
та му уби осем мили шури,
и погуби дванайсе братанца,
я Момчил се у ръце не дава.
Па си вика Момчил добър юнак:
- Я отвори, сестро Ефросийо,
я отвори порти, бре, железни!
Дума дума сестра Ефросия:
- Таком Бога, брате, бре, Момчиле,
Бог да бие твое пръвньо любе,
коса ми е за дирек заплело,
та не могу порти да отворим!
Дума дума Момчил добър юнак:
- Таком Бога, моя мила сестро,
я се дръпни, коса си изскуби,
тебе коса па че ти порасне,
ама браток нема да се роди!
Послуша го сестра Ефросия -
ка си дръпна тая руса коса,
коса ву се низ глава изскуба,
и диреко низеми извади...
Па си взема това бело платно,
та го хвърли през дувар високи
да пренесе брата, бре, Момчила.
Три пъти го она прехвърляла,
три пъти го любе пресичало,
и хванаха Момчила юнака...
Дума дума Момчил дбър юнак,
ем си дума, ем му се и моли:
- Не губи ме, пашо Влаанлийо,
не взимай си мое пръвньо любе -
и тебека така ще издаде,
и тебека, бре, како и менека!
Да си узнеш моя мила сестра,
она тебе нема да издаде!
Послуша го паша Влаанлия,
отвория порти, бре, железни,
улезная у широки двори
и седнаха у честни трапези,
започея дума да си думат.
Продума си Момчил добър юнак:
- Таком Бога, сестро Ефросийо,
че те дадем паша Влаанлию!
Сестра дума нейте да му гази,
она си е в' еднъг, бре, склонила,
само една дума издумала:
- Таком Бога, брате, бре, Момчиле,
чу събуем тая десна чижма;
ако може паша да обуе,
да обуе тая моя чижма -
чу си вземем паша Влаанлия!
Па си събу сестра Ефросия,
па си събу тая десна чижма,
па я пружи паша Влаанлию...
Ка я обу паша Влаанлия,
па не може чижма да напуни;
па си спущи и левата нога,
едва си е чижма напунило...
Разлюти се сестра Ефросия;
ка извади тая остра сабля,
та погуби паша Влаанлия
и съсече три хиляди войска.
Па си рипна Момчил добър юнак,
па си рипна на юначки нозе,
та си хвана неговото любе.
Съблече я гола на кошуля,
закопа я у църната земня,
закопа я таман до колена,
намаза я лоя и катрана,
запали я от русата глава.
Она стои, та му свеча свети,
он си седи, та си вино пие,
ем си пие, ем се провикнуе:
- Чуйте, старо, разбирайте, младо,
како жена мужа издавала!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014