* * *

Убийството на Момчил юнак

Стендере ле, Стендер па=,
Стендере ле, Стендер паша,
Стендер паша бойба бие,
бойба бие с триста души,
с триста души, се атлаи,
се атлаи, пусатлаи.
Момчил юнак сам се бие,
другар му е Бог на небе,
и тая пушка тънкана,
и тая сабля острана,
и тая враната коня,
сам се бие и надвива.
Проклето да е Момчилово,
Момчилово пръвньо любне,
подлизна се със Стендера,
Стендер паша й говореше:
- Тебе дарба че дарувам,
голем бакшиш че ти дара,
да ми кажеш Момчилово,
Момчиловото юнакство!
Я любне му говореше:
- Стендере ле, Стендер паша,
чакай, Стендер, довечера,
утре рано че обада -
довечера че изпитам.
Като го е запитала,
отблизо го изпитала:
- Момчиле, море, Момчиле,
ел го било Стендер паша,
мило ми е, драго ми е
да ми кажеш твое юнакство!
- Е ти, мое пръвньо либе,
я чекай до Великдена,
тогай азе че ти кажа,
че кажа мое юнакство.
Кога беше утре рано,
ойде любне ле на вода,
у Скендерови дворове,
на тая чешма шарена.
Скендер потийом говори:
- Е ти, Момчилово любне,
пита ли тизе Момчила?
Я любне му говореше:
- Скендере ле, Скендер паша,
отдалеко го запитах,
я отблизо го изпитах,
Момчил ми потийом дума:
"Чекай, любне, до Великден,
до Великден, на Великден!"
Иде-дойде ден Великден,
па си дойде от бойбата,
потийом го запитува
неговото пръвньо любне.
Полегнал е Момчил юнак
и на любне говореше:
- Я си влезни във дълбоки,
във дълбоките яхърье,
па си води врана коня
на широко равно поле,
студна вода да си пие.
Влезнало е Момчилово,
Момчилово пръвньо любне,
у дълбоките яхърье,
при тая враната коня,
па я отведе на вода,
на това широко поле.
Врана коня вода пие,
вода пие, крила пуща,
та си покри цяло поле,
та не може да покрие,
да покрие триста души,
триста души клети турци.
Проклето да е, проклето
Момчилово пръвньо любне,
пресече му десно крило,
па си ойде дури дома,
и на Момчила говори:
- Момчиле ле, пръвньо любне,
клети турци се справиха,
тенки пушки заметнаа,
остри саби запашаа.
Па си яхна Момчил юнак,
Момчил юнак врана коня,
заметна пушка тънкана,
запаша сабля острана,
па си пойде с клети турци,
с клети турци да се бие.
Момчил на конче говори:
- Върви, конче, да вървиме!
Конче потийом говори:
- Проклето да е, Момчиле,
твоето, бре, пръвньо любне,
отсече ми десно крило.
Побегнаа дори дома,
Момчил на сестра говори:
- Сестро, сестро Шимширено,
отвори ми шимшир порти.
Я сестра му говореше:
- Не мога, братко, не мога,
проклето да й твойто любне,
че ми върза десна ръка,
десна ръка наопако,
руса коса за диредзи.
Я Момчил й говореше:
- Кини ръце одопако,
руса коса от диредзи.
Кина сестра, па откина
двете ръце одопако,
руса коса от диредзи,
па отвори шимшир порти,
па си влезна у дворове.
Па затера неговото,
неговото пръвньо любне.
Нек го найде дека да е,
най де го у шарен сандък
и на любне говореше:
- Е ти, мое пръвньо любне,
кеф ле ти е да ми служиш,
ил ти е кеф да ми светиш?
Я любне му говореше:
- Кеф ми й, любне, да ти служа.
Че извади Момчил юнак,
че извади рушко ножче,
рушко ножче от поясо,
та убоде пръвньо любне!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014