Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше, ковеше,
със позлатени подкови, подкови,
със посребрени гвоздеи.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче пак босо.
Елена Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш!
Къде ходиш, холан, Момчиле,
със твойто конче хранено?
Вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче босо пак,
босо е още хромо е.
Момчил Еленка продума:
- Като ме питаш, да кажа.
Аз ходя, холан, Еленке,
във Цариграда голяма,
там съм, Еленке, залюбил,
Мара ми, бяла гъркиня,
цар Костадинова дъщеря.
Любя я, още лъжа я,
любя я и ще я взема!
Теб ще, Еленке, напусна,
напусна, ще те парясам,
да ходиш клета вдовица,
вдовица и парясница,
със мъжко дете на ръце.
Като чу Еленка тези думи,
много Еленки домъчня,
домъчня, още доядя,
че грабна бяла хартия
и взема черно мастило,
ситно си писмо написа,
написа и го изпрати
до царя - цар Костадина.
Царя писмото получи,
получи и го прочете.
Писмото пише, съдържа:
"Царю ле, цар Костадине,
опустяло ти е царството,
царството и везирството,
кога не можеш да хванеш,
Момчил ми, луда гидия.
Че той е, царю, залюбил,
твоята малка дъщеря,
Мара ми, бяла гъркиня.
Люби я, царю, лъже я,
лъже я и ще я вземе.
Пък мен ще, царю, напусне,
напусне, ще ме паряса,
да ходя клета вдовица,
със мъжко дете в ръцете.
Не е ли язък за мене,
за мойта мъжка рожбица!"
Царя се много ядоса,
грозна заповед издаде
на неговите гавази -
да изкарат сиви атове,
бърза кушия да пуснат,
Момчил сред пътя да стигнат,
главата да му отрежат,
на царя да я занесат!
Гавази верни на царя,
изкарват сиви атове,
Момчил сред пътя да стигнат,
главата да му отрежат,
на царя да я занесат.
Нали ги Момчил съгледа,
посбута конче хранено,
бързо си у тях отиде,
на порти чука и вика:
- Еленке, първо венчило,
излез ми порти отвори,
че след мене иде потеря,
потеря, царски гавази.
Главата ще ми отрежат,
на царя ще я занесат.
Еленка булка хубава,
тя се от къщи обади:
- Върви, Момчиле, къде щеш,
дето си ходил досега!
В това време порти не вдигам,
ни по това време, ни - онова.
Момчил се ясно провикна:
- Калинке, сестро, по-малка,
отключи пъстри сандъци,
извади дари ленени,
ленени и копринени,
и ги през дувар прехвърли.
Със въже да се превържа,
през дувар да се прехвърля.
Момчил се с въже превърза,
дувари да си прескочи.
Еленка, булка хубава,
остро е ножче взела,
тънко си въже преряза.
Падна си Момчил на земя,
бързо на крака подскочи
и се на конче преметна.
Тъкмо се Момчил изправи,
дувара да си прескочи,
ето гавази пристигат.
Момчил от коня свалили
и му глава взели,
и я на царя занесли.
Царя се много зарадвал,
голям моабет устроил,
да ядат, още да пият.
Всичките яли и пили,
само не яла и пила,
Мара ми, бяла гъркиня.
Тя си по двори ходеше
и дребни сълзи ронеше,
за Момчил луда гидия.

 


Бистра, Търговищко; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014