|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени накове.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, окуцява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, либе Момчиле,
де ходиш, либе, де губиш?
Момчил Еленке продума:
- Еленке ле, първо венчило,
като ме питаш, да кажа,
правичко ще ти обадя.
Аз ходя, любе, в Цариград,
там любя царска дъщеря,
любя я и ще я взема,
тебе нещастна ще оставя
със мъжко дете на ръце,
и друго, любе, на сърце!...
Беляковец, Великотърновско (Фолклор от село Беляковец. (Материалите
са събрани от експедиционен отряд при основно училище "Иван Вазов" с
ръководител К. Гайдаров). Народно читалище "Просвета", с. Беляковец,
1980, с. 35).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|