* * *

Убийството на Момчил юнак

Книга пише царя Шишман Иван,
книга пише на млада Момчилица -
да отрови Момчил добър юнак.
Отговаря млада Момчилица:
"Аз не мога Момчил да отровя,
но той има сестра Ефросина,
тя му готви обед и вечеря.
Стара майка преглед му преглежда."
Отговаря царя Шишман Иван:
"Кога Момчил за лов отиде,
ти ще станеш отзарана рано,
ще му стегнеш конче аджамия,
той ще иде във Мъглена гора.
Ще пристегнеш със девет колана,
очите му с катран ще замажеш,
клепачите с огън ще опържиш."
Сутрин стана Момчилица млада,
пристегна му конче аджамия,
припаса го с девет колана.
Очите му със катран замазала,
клепачите му с огън опържила.
Като стана Момчил добър юнак,
той си яйна конче аджамия.
Той го кара, коня му не върви.
Пристигнаха до Марлено поле,
а полето с войска оградено.
Като видя Момчил добър юнак,
като видя, на ум се досети.
Па си върна конче аджамия.
Той го кара, конче му не върви.
Кон не дума, на Момчил продума:
- Бог да убий твойто първо либе,
пристегна ме с девет колана,
очите ми с катран замаза,
клепачи ми с огън изгори.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014