* * *

Убийството на Момчил юнак

Често чести Момчил добър юнак,
често чести по нови пазари.
Нека чести, Бог да му помага,
ама зашчо любо си не чува,
първо любо Елена Загорка?
Изкачи се Момчилица млада,
изкачи се горе на чардаци,
та догледа краля Вукашина,
де се шета младо неженено;
весел ходи, нашироко гледа,
та догледа Момчилица млада,
та й вели, вели, отговори:
- Ой ле и ти, незнайна девоке,
декашна си, мари, та чия си?
Та я стрелна с очи соколови,
та потрепна Момчилица млада.
- Отдалеко я съм доведена,
отдалеко, от Пирота града.
Та не си съм, бре, млада девокя,
току си съм, бре, млада невеста,
първо любо на Момчил войвода.
Крал Вукашин вели, отговори:
- Ой ле и ти, Момчилице млада,
у Момчила се вов сребро ходиш,
а да дойдеш вов моите двор и,
се в коприна и злато ке ходиш
и ке пиеш вино медовина.
Отговори Момчилица млада:
- Па да дойда, оти да не дойда,
ма не смея от Момчил войвода,
ке му нийде юнашеството нема;
погубува двадесе иляди
от пладнина, дорде сънце зайде.
Крал Вукашин вели, отговори:
- Ой ле и ти Момчилице млада,
отрови си Момчила войвода!
Отговори Момчилица млада:
- Я не мога Момчил да отровя,
оти имам яко хитра зълва,
хитра зълва мома Ефросия:
тия готви ручок и вечере,
тия готви, макя му накуша.
Момчил има деветина бракя,
девет бракя, десет братовчеде;
сос них руче и сос них вечере.
Момчил юнак това адет има -
вов неделя се вов църква ходи,
а след църква - на Разбой планина,
на планина лов да си улови.
Ти собери три иляди войска,
та си иди на Разбой планина,
та погуби Момчил добър юнак.
Седна Момчил с макя да вечере,
с девет бракя, с десет братовчеде.
Тежка го е дремка навалила,
та задрема и лош съньок виде -
дека беше на Разбой планина,
излезоа до три люти змии:
първата я кон с копита сгази,
втората я со сабя пресече,
трекята го за сърце ухапа.
Разбуди се Момчил добър юнак,
та отпрати Момчилнца млада,
да пристегне Вранчо добра коня,
да го стегне и да го оружа.
Бог я убил Момчилица млада,
на кон очи с катран замажала,
клинци му е в нозе заковала,
под криля му рана отворила,
сабята е с калай заварила.
Та си стана Момчил добър юнак,
та отиде на Разбой планина,
на планина лов да си улови,
там загледа, бре, бели шаторе.
Досети се Момчил добър юнак,
бутна коня назад да се върне.
- Ой ле коню, ой ле мой другарю,
хвъркай, коню, дома да с' идеме,
ке двамина днескя ке загинем.
- Ой, Момчиле, ой ле, мой сайбийо,
Бог го убил твое първо любо,
очи ми е с катран замажала,
в нозе ми е клинци зачукала,
под криля ми рана отворила.
Тегли Момчил сабя да извади,
ма не може сабя да изтегли,
ке е сабю с калай залеена.
Търчи коня, търчи колко може,
та стигнаа Момчило порти,
ага ле са порти заключени.
Провикна се Момчил добър юнак:
- Бързай, сестро, моме Ефросийо,
бързай, сестро, бърже отвори ми,
ке ке иде потера по мене!
Отговори мома Ефросия:
- Ой ле, брайно, Момчил добър юнак,
Бог я убил Момчилица млада,
ке ке, брайно, хитро ме измами,
коси ми е за съп заковала,
та не мога, брайно, да отворе,
- Джасни, сестро, коса оскуби,
ке косата па ке ти изкара,
а братя, сестро, нига се не врашча.
Джасна мома, коса си оскуба,
та си найде платно бабакерно,
прехвърли го през порти високи,
да се хване Момчил добър юнак,
Бог убил я Момчилица млада,
с ножица е платно прережала,
та си падна Момчил на земята.
Пръв го стигна Гюра пияница,
шчо надпива триесе юнака;
него Вранчо сос копита сгази;
втор го стигна Раде Славослове,
шчото знае триесе езика:
него с ръка Момчил го утрепа,
треки стигна млади крал Вукашин;
той погуби Момчил добър юнак.
Ошче душа Момчил юнак бере,
на Вукашин вели, отговори:
- Ой ле и ти, кралю Вукашине,
ага влезеш вов моите двори,
немой вземаш Момчилица млада,
немой вземаш неверна невеста,
ке и тебе младо ке погуби,
еми вземи моя милна сестра,
моя сестра мома Ефросия.
Изкачи се млади крал Вукашин,
изкачи се горе на чардаци.
Изнесла е Момчилица млада,
изнесла е Момчилови чизми,
да 'и носи млади крал Вукашин.
Крал Вукашин чизмите обува,
двете нозе в една чизма влазаа,
па не може чизма да напъни.
Изнесе му капа Момчилова,
шчо я носил Момчил добър юнак,
шчо я носил накриво над вежда,
та я тури млади крал Вукашин -
капа му е до рамена влезла.
Разсърди се млади крал Вукашин,
та изведе неверна Елена,
дето ошче Момчил душа бере;
разсече я на четири дела,
та й вели, вели, отговори:
- Бог те убил, змию усойнице,
ти погуби тоя добър юнак,
шчо му нийде юнашеството нема,
та мене ли, мари, ке пожалиш,
та мене ли не ке ме погубиш?
Той си увзе Момчилова сестра,
та четири рожби си добили,
четвъртата - млади Крали Марко.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014