* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
сутрин го Момчил ковеше,
вечер му конче обосява,
обосява, още охромява.
Еленка дума Момчил:
- Момчиле, пръвно пръвнино,
аз ще те нещо попитам,
правичко и ти да ми кажеш.
Де ходиш, либе, с кончето,
че сутрин си конче ковеш,
вечер ти конче обосява,
обосява, още охромява?
Момчил Еленка думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
аз ходя, Еленке,
в цар Костадинови двори,
той има, Еленке, той има,
той има до три дъщери.
Аз си, Еленке, залюбих,
най-малката му дъщеря,
любя я и ще я взема,
хубава Марга гъркиня,
а тебе, Еленке, оставам,
клета вдовичка на света.
Еленка се много ядоса,
че хабер прати на царя,
на царя на Костадина.
Къде я зачу царя Костадин,
силна заповед издаде,
до неговите гавази:
- Бързи атове качете
и си Момчила стигнете,
и му главата отрежете,
и я при мене донесете!
Бързи атове качили,
силна кушия пуснали,
да си Момчила настигат.
Като си Момчил угади,
право си у тях отива,
на порти Момчил почуква:
- Порти ми, Еленке, отвори,
че цар Костадин ме гони,
гони ме и ще ме убие!
Еленка му порти не отваря,
гавази Момчил настигнаха
и му главата отрязаха,
пред царя я занесоха,
пред царя, пред Костадина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014