* * *

Убийството на Момчил юнак

Снощи си Стоян пристигна
от дълга пътя Цариград.
Из железни порти похлопа
и на Петранка повика:
- Петранке, булка хубава,
ела ми порти отвори,
пушка от рамо поеми,
сабя от кръста отпаши.
Кат зачу Петранка Стояна,
скоро му порти отвори,
пушка от рамо поела,
сабя от кръста отпасла
и на Стояна думаше:
- Стояне, първо венчане,
ти като ходиш по къра,
по къра и Цариграда,
че виждал ли си, Стояне,
нейде по-юнак от тебе?
Стоян Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
Делчин ми, млада войвода,
Делчин от мене по-юнак.
Като зачу Петранка,
че се хубаво премени,
китка на глава накичи,
че грабна стовни зелени,
че си за вода отиде
на Делчинови кладенци.
Като си вода излива
и си Петранка пееше:
- Блазе му, блазе му
на този Делчин войвода,
как не се с него събера.
Доде Петранка пееше,
ето го Делчин напреде:
- Петранке, булка хубава,
много си, мъри, хубава,
ала по-много глупава.
Как ще те взема, Петранке,
на жива мъжа жената?
Доде си дума издума,
че изля стовни със вода,
китка от нея откичи
и я малко позалиби
в челото между веждите,
в странките по червеното.
Петранка, булка хубава,
скоро си в дома отиде
и на Стояна думаше:
- Стояне, първо венчане,
аз, като ходих за вода,
мене ма Делчин изпревари,
стовни със вода ми изля,
китка от глава ми откичи
и ме малко позалиби,
в челото между веждите,
в странките по червеното.
Кат зачу Стоян таз дума,
не знам много ли се задучи,
или се много зарадва,
че си сабята запаса -
без да я Стоян прегледа,
че си пушката припасна -
без да я Стоян прегледа,
че си кончето оседна -
без да го Стоян прегледа.
Скоро в Балкана отиде,
че си Делчин намери.
Намери с пушка да гърми,
пуста му пушка не гърми,
пушката с калай заляна.
Изтегли сабя да сече,
сабя му от ножница не излиза,
сабя му с куршум заляна.
Помери с конче да бяга,
конче му дума Стояне:
- Ти не мож' с бяга с мене,
слязвай от мене, пеш бягай!
Краката ми са прижулени,
под седло тръне набито.
Че търти Стоян да бяга,
в негови равни дворове.
Като при порти пристигна,
портите са заключени.
Стоян се изясно провикна:
- Сестро ле, сестро Тодорке,
излез ми порти отвори,
че ме от Делчина отърви.
Тодорка дума байно ле:
- Байно ле, батьо Стояне,
вчера ме е буля приспала
под дърво, под маслинено.
Руса ми е коса вързала,
не мога, байне, да дойда.
Стоян Тодорки думаше:
- Сестро ле, сестро Тодорке
добър е Господ за двама,
косата пак ще поникне,
дръпни, Тодорке, оттръгни я!
Дръпна Тодорка, оттръгна я,
и си при порти отиде,
и на батьо си думаше:
- Байко ле, батьо Стояне,
не мога порти да отворя,
портите са заключени,
пък ключовете у буля.
Че се назад тя повърна.
Отключи пъстри сандъци,
извади платно ленено,
ленено и копринено,
през дувари го прехвърли,
Стояна с платно да свърже,
в двори да го прехвърли.
Буля й, некаилната,
на висок чардак седеше,
тя каил, буля, не стана.
Че грабна пъстро ножченце
с посребрени чирени,
че си платното преряза,
Стоян пак отвън остана.
Делчин ми, млада войвода,
той си при Стоян пристигна
и му главата отсече.
Петранка, булка хубава,
кат' видя заклан Стояна,
стари си порти отвори,
Делчин ми влезе в двори,
Петранка Делчин думаше:
- Делчино, млада войводо,
ти, като закла Стояна,
ние ще се двама вземеме!
Делчин Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
много си, мъри, хубава,
ама си много глупава!
Както Стояна издаде,
тъй и мен, мъри, ще издадеш.
Че извади сабя френглия
и й главата отсече,
и се назади повърна,
при неговата дружина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014