* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче, бре, кове
със позлатени накови
и посребрени подкови.
Вечер го Момчил, бре, кове,
сутрин кончето обосява,
обосява, още огрознява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, верно венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Де ходиш, Момчил, с кончето,
та ти кончето обосява,
обосява, още огрознява?
- Ленче ле, булка хубава,
като ме питаш, ще кажа.
Аз ходя, либе, аз ходя
във Цариграда гуляма,
в цар Костадинови дворове.
Той има сестра хубава,
хубава бяла Марийка,
любя я, Ленче, любя я,
любя я и ще я взема,
че ми четници изхрани.
На Еленка тежко дотегна,
че взема бела хартия,
написа писмо до царя,
до царя, цар Костадина.
Писмото пише, говори:
"Царьо льо, господарьо льо,
опустело ти царството,
кога не можеш да хванеш
Момчила луда гидия!
Той люби, царьо, той лъже
твоята сестра Марийка,
люби я и ще я вземе.
А мене клета ще остави,
клета вдовица да ходя,
със мъжко дете във ръце."
Царя си писмо получи,
получи и го прочете.
Че събра силни гавази
и на гавази думаше:
- Вземете силни атове,
бърдже Момчила стигнете,
стигнете и го хванете
и го при мен доведете.
Гавази бърдже хрипнаха,
вземаха силни атове
и по Момчила тръгнаха.
Тамън си Момчил пристигна
и си на порти чукаше:
- Слезни ми, Ленче, отвори!
А Ленка си му говори:
- Момчиле, страшен войводо,
дето си ходил досега,
там иди, любе, и сега!
Тамън си Момчил говори,
силни атове дойдоха
и на атове гавази.
Бърдже Момчила хванаха,
при царя го заведоха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014