* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчило има то любе убаво.
Често, често на пазар иде.
Кага иде на големы пазар,
все се найде с Релю Крилатицу,
съ Релю оба се додумаю,
да затрию Момчила юнака,
да се узму с Рели Крилатица.
Па си дойде Момчилово любе.
Питал ю Момчил добър юнак:
- Чуеш мене, мое пръвно любе,
како идеш на пазар големи,
дали нещо ти да мене чуеш?
- Чуем, Момчил, да како не чуем -
е се бия у девет краля,
девет краля от девет краине,
е се бия за твоята сестре,
па не смею ко тебе да дойду.
Еве стане девет година дена,
како смо се със тебе узели,
ручeк прави сестра Ангелина,
она че тебе лесно измами;
айде да ти правим той сладко вечере!
Уготви му той сладке вечере,
е су сeдли, та су вечерали,
вечерали и думу думали:
- Отзаран пресвети Илинден;
каг буде на ден на Илинден,
ти си лови сурога елена,
е си лови да како ли курбан,
курбан на Илинден;
айде легни, да малко поспиш,
я че справим коня крилатого.
Момчил леже, та си и заспало.
Тага станало негове любе,
та улезне у ладне яхъри,
та му справи коня крилатога -
на коня му крила изгорила,
що остало, под колан турило,
у пушке му воде насипало,
я и саблю му с кану канусало,
я маждрак от воре строшило.
Па улезне у ладне одае,
изокала Момчила юнака:
- Диг се, Момчил, диге се,
да би се не дигал,
беле зоре зазорие,
кад че идеш елена да ловиш?
Рипи Момчил на тенке кошуле,
станало е и любе питало:
- Справи ли ми коня крилатого?
- Справила съм коня крилатого,
натурала пушке у пабуре,
закачила саблю на тертию,
и га стегнула до девет колана.
Уяну Момчил коня крилатого,
та си ойде у горе зелене,
та си свърну на длубоки езер,
тамо чека сурога елена,
там че дойде воду да си пие.
Пуче пушка у горе зелене,
зачуди се Момчил добър юнак;
дори да се Момчил начуди,
склопила га та силна войска.
Търже пушке, да с пушке бие,
а у пушке му вода насипана;
търже саблю, да се с сабля сече,
а му сабля с кану коносано;
търже маждрак, да се с маждрак боде,
а маждрак му от вори изстрошено.
Бутна със коня да бега,
на коня му крила изгорала;
що е могла, със ноге бегало,
чек утече на негови двори,
сахат место отдалека ока:
- Чуеш мене, сестро Ангелино,
отвор двора вратък, да утечем!
А она брату си отговара:
- Клето твое пръвно любе,
заплете ми коса за диреци,
та не могу, брале, да отворим!
А Момчил е тага проговориде:
- Тегни, сестро, косите изскуби -
коса ти че утре порасте,
а браток нече да порасте!
Изскубла е коси низ главу си:
- Леле, брале, Момчиле юначе,
ключи нема, да двори отворим!
- Я улезни, сестро Ангелино,
я улезни у ладне одае,
тамо има платно бабучерно,
та га хвърли през бели дувари,
ега би си конек довануло,
ега би се през дувар пренело!
Изнела е платно бабучерно,
хвърлила га през бели дувари;
таман си конек довануло,
она кучка тага вскочило,
и носила той остри ножници,
пререзала платно бабучерно.
Пай се юнак назад повернуло;
достиже га тая силна войска,
уловила Момчила юнака,
уловише и пай посекоше га...
Сечена глава зборувала:
- Леле, сестро, леле, Ангелино,
да се миеш на студни кладенци,
дека има три тополя дервя -
тебе че косица порасте!
Отворише Момчилове двори,
и дадоше Рели Момчилову кожув;
загърну га Реля Крилатица -
що Момчилу плечите держало,
а Рели се по земли влачило!...
И дадоше му Момчилове чизме;
обул е Реля Крилатица -
що Момчилу една нога стои,
а Реля и двете турило,
пай не може чизму да изпълни!...
Дадоше му Момчилову саблю,
що Момчило на пръст въртело -
а Реля не може от земли да подигне,
а то не-ли на пръст да увърти!...
Продумал е Реля Крилатица:
- Вала Богу за чудо големо,
овай юнак защо е погинуло?
Ка не може он да се чардоши,
а то не ли я да се чардошим?!
Уловил е то Момчилову любе,
посекло е Момчилову любе,
дека си е Момчила изтрови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014